So this is Christmas, and what have you done?

Празникът, който наричаме Коледа, реално е традиционното празнуване на най-дългата нощ в годината. Мястото му е на 22-ви срещи 23-ри декември, но след като датата е била фиксирана веднъж, с времето източникът е бил забравен (и умишлено замазан), а за хилядолетие има около ден изместване на точката на слънцестоенето.

Представи си, че си човек, живеещ в умерения пояс на северното полукълбо или по-насевер във век, в който няма ток, няма прано, няма топла вода, а храната през зимата е каквото си складираш през лятото. Представи си, че всяка вечер се сгушваш край огъня и събираш остатъците от топлината му до сутринта, а с удължаването на нощта, това е все по-трудно. Представи си, че запасите ти от храна са ограничени и знаеш, че щом нощта почне да късее, а денят да се удължава, това е знак, че има шанс да ти стигне до пролетта. Представи си изконния човешки страх от тъмото и неизвестното, който неизменно върви с дългите нощи, тъмнината и студът. И си представи след всичко това какво огромно значение има тази най-дълга нощ, след която всяка следваща ще бъде все по-къса и по-къса – явен признак за победата на денят над нощта, на светлината над тъмнината – надежда за спасение, светлина в мрака (ринг а бел?)

Това е само първичният смисъл на празника. В ролята си на астрономически важен ден, а от там важен за прекланящият се пред вселенските тайни човек, той е отдавна празнуван по един или друг начин от всички езически племена, по времето, когато християните разпростират учението си из Европа. Те не могат от раз да променят вярванията на хората, защото те са дълбоко заложени в културният им биос, част са от живота и бита им. Те могат само да вземат старите обичаи и да им придадат нов смисъл. И так се ражда празнуваната днес Коледа – празник на който се ражда спасение, надежда и светлина. Каква по-подходяща алегория, когато искаме да намерим добра дата, на която да почетем раждането на християнския Спасител?

В личен план Коледа за мен е лакмус. Тя е оная тънка лентичка настроение, която се оцветява спрямо моментното състояние във време, когато всички трябва да са по презумпция „щастливи“. Ако ти е леко на душата и си изкараш добре със или без коледно дръвче, със или без празнична трапеза, със или без подаръци и купища развълнувани роднини, (или ВЪПРЕКИ всички тези неща 😉 ) това е ясен знак, че дядо Коледа ти е донесъл най-хубавият подарък – целогодишно щастие, минимално количество стрес, душевен мир или уотевър както му викат на тоя шит 🙂 Ако ли пък ти се гади от всичко, камо ли елхи и елени, коледните яденета са ти в повече и (както винаги) солта на едното липсва, другото е с кофти продукти, а третото не си успял да приготвиш, скарали сте се с всички за това какви подаръци да се подаряват и всяко от горните е най-ужасното нещо на света, то май е крайно време да преосмислиш живота си и да се запиташ „Искам ли да живея по начин, по който всяка от тези глупости може да ми развали настроението за дни напред?“

Защо Коледа? Коледа, искаме или не, е най-големият празнуван в нашата култура семеен празник. Дори при лично нежелание от страна на даден индивид да признава Коледа за празник, това не променя многото почивни дни, нито нашествието от роднини и приятели, чиито културен биос е по-дълбоко набит от този на хипотетичният непразнуващ индивид. Коледа е за добро или лошо моментът, в който всеки има възможност за момент да се откъсне от шеметния ритъм и да види животът си такъв, какъвто е. Да се срещне с хората, с които е близък и общува повече или по-малко, да се замисли има ли на кого да подари по нещо и да разбере кой се е сетил за него с подарък и кой не е. Да си остане в къщи няколко дена и да види семейството си наистина, в контекст, различен от обичайното ежедневие (това в известна степен важи и за почивките, но за тях друг пост). С две думи това е времето, когато човек се изправя гол-голеничък пред начина си на живот. Ако животът му е удовлетворителен, Коледата също ще бъде, без значение как и дали се празнува. И обратното.

Ако ти е глупаво, неприятно, скапано или нещастно, ако имаш очи да видиш, сърце да усетиш и мозък да осмислиш, сега е моментът 😀 Цяла една нова година стои пред теб и чака да ти даде всичкото време на света, за да си щастлив догодина по Коледа. И не само догодина и не само по Коледа. Стискам палци 🙂

Advertisements
Published in: on декември 25, 2007 at 10:35 pm  2 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/12/25/so-this-is-christmas-and-what-have-you-done/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 КоментариВашият коментар

  1. Мариано, ебаси глупостите. Даже не ги четох, така че, може и да има нещо умно, но това ти е най-слабия пост в блога.. 😉

  2. Първо се научи да ми пишеш името правилно, а после идвай да ми мрънкаш.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: