Days like this…

Ето един кратък пример как един единствен ден може съвсем случайно и непреднамерено да преобърне живота на човек. Вчера имах среща с Лора, целта беше да отидем на някакъв неведом кастинг за статисти – тя защото си търси работа, а аз – защото ми беше интересно да видя какво е. Оказа се, че сме подранили с цяла седмица и след бързо хапване в О!Пишка реших да изпратя нея и колежката й до лекцията й в Ректората, с тенденция след това най-накрая да си потърся дългоочакваната и все отлагана диплома. След сложно развитие, включващо липсваща лекция, по-късен приемен час и разходка в парка, най-накрая се добрах до заветния документ, оказа се очудващо лесно. Вече имам листче, на което пише, че съм бакалавър :-D.

И от тук следва вечният въпрос – и сега какво? Имам странното чуство, че толкова дълго отлагах съзнателно получаването на дипломата именно за да избегна да си го задам. С Лора бяхме обсъдили възможностите за магистратура и се оказахме единодушни – стува си само ако е в НБУ. Цените не са много по-високи отколкото в Софийския, а качеството е на много по-високо ниво. И без това с моя успех от дипломата в СУ е много вероятно да не ме вземат *изчервяв*. Принципно от няколко месеца обмислях възможностите за магистратури, но поради финансови причини (изплащам кола), отлагах бленуваната степен за догодина. Бях си харесала няколко варианта сред предлаганите от НБУ, но за част от тях трябваше да полагам допълнителни приравнителни изпити за да ме приемат, а друга част не се провеждат поради липса на кандидати.

Когато се оказах отново пред компютъра, заредена с диплома и ентусиазъм, реших все пак отново да проверя тазгодишните възможности. От трите ми фаворита – Компютърна лингвистика, Когнитивна наука и Контратероризам (да, съвсем сериозно!), единствено Когнитивната съществува реално този семестър. Пари – не малко. Бръм. Тогава ми блесна, майка ми от няколко месеца най-настоятелно ме пита дали ми трябват пари. Обадих й се, говорихме и ето ме – заредена с нужните средства за следване! Тя настоява да ми ги даде просто така, но аз съм решила категорично да й ги върна веднага, щом си изплатя колата.

Срокове? Мамка му, изтекли са миналата седмица! Чакай да питаме – обаждам се на няколко души, з акоито знам, че учат в НБУ. Единият дори работи в департамент Информатика (Филип). Научавам, че щом има пари, шансовете да ме вземат са доста добри. Какво пък, да пробваме. Раазглеждам отново учебната програма и възможностите за развитие, които следват от специалността, получавам от трети места информация за департамента, която ми вдъхва все повече и повече доверие – сериозна научна дейност, добра база, лаборатории, експерименти… ентусиазирам се все повече и повече. Решавам да проверя при първа възможност на място. Преглеждам си мислено плановете за седмицата – мамка му, когато наистина „имам време“, може да се окаже късно. Чудесно, да си създадем малко време. Размествам плановете и отивам до университета същата вечер след работа. След дълго лутане из сградите, като по чудо откривам мястото, което ми трябва и като по още по-голямо чудо шефката на магистърската програма, кяото ме интересува, се оказва там. Сроковете за записване се оказват удължени, въпреки че семестъра реално е почнал. Изпуснала съм само по една лекция от всичко. След сериозен разговор, в който тя ми представя възможностите и условията, вече знам какво ще уча. 😀 Утре отивам да се запиша. Има някаква възможност да си използвам отпуската, която пазех за коледна ваканция и да си разместя работата така, че дори да ходя на лекции, получих неокончателната програма и всичко важно е събрано в понеделник и вторник следобед.

Леко притеснителният момент е, че всички лекции се водят на английски, но мисля, че ако ходя редовно, ще свикна и ще се справя. Нямам някаква степен по езика, но го ползвам свободно за лични интереси и работа и не би трябвало да ми отнеме много време, за да навляза в терминологията.

Сега ми е някакво странно. От една страна съм ентусиазирана, програмата ми харесва, когнитивната наука изучава човешките познавателни процеси – възприятие, внимание, мислене, памет, език, обучение на различни нива: – поведенческо – изпълнение (какво), когнитивно/психологически- алгоритми (как), биологично – физиологични структури. Това е интердисциплинарна наука, която използва методи и достижения от пет основни области и ги преплита – философия, информатика, лингвистика, психология и невронауки. Имам силни интереси в три от изброените, едното ми е бакалавърска специалност. Самата интердисциплинарна насоченост е изключително привлекателна за мен – не обичам да се забивам в една посока и да дълбая само в нея. От части това е причината навремето да избера информатиката – тя има приложение в много и различни области. Но това, когнитивната наука, НАИСТИНА засяга и развива различни области. При това основно такива, които представляват интерес за мен.

От друга страна ми е леко притеснено. Работа, дете, тренировки, китара, че и учене на всичкото отгоре? При това на английски, мога ли да се справя? Защо не, реално? Мисля, че се чуствам най-добре, когато гоня някакви цели. Когато имам реални и съзнателни желания за постигане. Нещо, което ми е интересно и на което мога да отдавам максимално свободното си време. Да, мога да чета интересни неща, да тренирам интересни неща, да мотая в интернет интересни неща, но всичко това е някак си.. хаотично? Безцелно? Просто някакъв път/кръстопът, който дори и да води някъде, е прекалено абстрактен. Мисля, че липсата на конкретни, задържащи вниманието ми цели и дейности доведе до голяма стпен до празнотата, която чуствах последните месеци. Дори и когато правех интересни неща, ги чуствах някак си празни, лишени от достатъчно силен смисъл в личен план. Остава да видя дали ученето ще успее да запълни тази дупка или отново чепа е квадратен 😀 Тайм уил шоу.

Каква е поуката от цялата работа? Найки! 😀

Advertisements
Published in: on октомври 3, 2007 at 1:06 pm  10 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/10/03/days-like-this/trackback/

RSS feed for comments on this post.

10 КоментариВашият коментар

  1. Честито започване на магистръстването. Специалността наистина звучи супер интересно. Може да постваш от време навреме с какво точно ви занимават. И успех с multitasking-a:-)

  2. Тъкмо вчера и аз се бях замислила по такъв въпрос… Реших за догодина да запиша „Компютърни системи и технологии“ в Русенския университет. Днес проучих въпроса и смятам, че е напълно реално. Писна ми от това счетоводство, ново нещо е, пък и ми трябва в работата…
    Честито за магистратурата и от мен! 🙂

  3. Мазало, вчера на два пъти ходих до Нов Български и не успях да се запиша – първият път заради ранния час, вторият – заради огромната опашка. Но срокът е до 12, така че имам още една седмица за опити 😉
    Срещнах мацката, която отговаря за програмата и тя каза, че няма проблем да ходя на лекции следващата седмица преди да съм се записала, за да не изпускам.
    Това само като резюме на кандидатстудентската ми одисея 🙂

  4. Трябва да можеш да се запишеш и онлайн, още по мое време можеше.

  5. Mоже и сега, но преди да се запишеш, трябва да си подадеш кандидатстудентските документи на място – диплома, фотокопие, ей такива шитни. Това няма как да стане он-лайн 😦

  6. A, да и снимки. Да не забравиш снимките, че аз заради тях се наложи да ходя два пъти и платих глоба за пресрочване :-/

  7. Все още мисля , има ли смисъл от парчето хартия за магистър. Глада е голям и никой не му пука магистар ли си или не . Аз самия не искам нищо да науча , искам дипломата.За 3 години и нещо разбрах , че от работа може да се научиш най-добре .Ама нов български е в чепете , но май е по -добра алтернатива от родното Меи , където преподавателите си мисля , че студентите са низши същества ,живеещи, за да се гавриш с тях. Май ще поизчакам още малко, фирмата набира сила и настъпва в университетските програми и май след време ще може да се взема диплома по „партийна линия“.

  8. Изобщо не ме грее дипломата, интересно ми е да уча. Имам си работа, за която текущата ми диплома е повече от достатъчна.

  9. Много се радвам, че се стекоха така обстоятелстава и че избра точно тази специалност – сега може да се каже, че сме частично колежки 😛 Нали знаеш, че ще ти налазя и лекциите като си доизчета всичко, що ми е на главата 😉

    А за горния коментар много те уважавам 🙂

  10. Ей, студентката, стига слуша Аеросмит и Меноуар, а пиши какво става с теб.
    Пък и честито ти студентстване и от мен.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: