Im alive

Странно, не съм писала от месец. Не като да няма какво, много неща ми се случват, все хубави. Не като да нямам време, мотая се по цял ден. Нещо просто.. не ми иде да пиша. Все едно преди съм имала някаква цел, искала съм някой да прочете какво пиша, каков си мисля, какво ми хрумва и какво ми се случва, а сега нямам такова желание.

Иначе вече съм горд шофьор и ежедневно внасям допълнително смут по софийските улици. Освен това съм с къса коса и лъжа хората, че съм мъж.

Не бях тренирала повече от месец. От жегата или от нещо друго, нямах капка желание. От няколко дни, от както захладня, ми е дошъл един бесен ентусиазъм.. кали, силови тренировки, вече трети ден, ежедневно.. да видим до кога ще е 😀 Май пак почвам да се храня нисковъглехидратно, от както вече не е ужасяваща жега, не ми става лошо и не се чуствам отпаднала. Така че спирам хлябове и пр за сега, ако почне пак да ми лошее, ще си ги върна в менюто. Но си запазвам правото за дневна порция сладичко, все пак не работя за сваляне на килца. Май трябва да си взема и колелото, че много се застоях с тая кола, аз не слизам от нея, баси!

Отпуската се очертава тежка – една седмица на море с Ангел и Емил и после една седмица в къщи или на планина, пак с тях. Ама по-вероятно да е в къщи, че покрай колата финансите не са розови. Много се притеснявам за Емко, тия дни четох разни неща за хиперактивни деца и открих, че той има всички признаци. Излиза, че ако в България хиперактивността се третираше като болестно състояние, Емил най-верояно щеше да има съответната диагноза. Подкрепям мнението, че просто става дума за по-активни и живи деца, а не за болни деца и съм твърдо против тъпкането с медикаменти при подобни случаи, но логично смятам, че на този тип деца трябва да се обръща нужното внимание и да се подхожда към тях по съответния начин – с доста повече търпение, отколкото към по-кротките им връстници. А аз търпение нямам никакво 😦 Изнервям се от контактите с детето, а това рефлектира върху него. Признавам, че далеч не съм най-милата и грижовна мама и леко ме е срам от това, но май е крайно време да се науча, че на детето му трябва преди всичко спокойно и насочващо присъствие, а не изнервена и караща се, едвам намираща време мама…. Само да събера сили…

Освен, че поднових тренировките, започнах отново да се упражнявам с китарата. Джованито дава уроците, много приятно ме изненада с познанията си. Имам туй-онуй за грокване, отделно много практика си требе, но напоследък време има по много. Стига да не се опитвам да пея, свиренето звучи почти добре 😉

Абе с четири думи – работя над себе си. С пълна пара. Струва ми се.

Advertisements
Published in: on август 2, 2007 at 5:09 pm  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/08/02/im-alive/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: