Lost

Мдам, направих я тая простотия. Загубих си плейъра. По-точно забравих го. На секюритито. На летището. Изписука ми скенера, мацката ме претърси, каза ми да го оставя на лентата, аз се шашнах, оставих го, в това време ми се скараха, че нося вино (токайско, закупено по всички правила от летището в Будапеща, надлежно опаковано). Обясних, че няма да летя повече и оставам в страната (така и не разбрах що ме прекараха през секюрити при тия обстоятелства) и толквао се зарадвах, че все пак няма проблем, че забравих да си събера музичката… И се усетих чак след паспортния контрол. Питах на летището, казаха, че не са го намерили, някой от пътниците можело да си го е взел, ала-бала… Дадоха ми телефона на Изгубени вещи, от там пък ми дадоха някакъв мейл. Надлежно го описах, даже снимки прикачих. Сега пратих и серийния номер, ама… не храня големи надежди.
Жалко, освен че си го харесвах, това ме оставя без Тори Амос по време на стоенето ми тук. Да не говорим, че за пореден път съм ужасена от зверската си разсеяност…

Отделно от това вчера имаше банк холидей, който изкарах в лежане. Навън дъжд, аз парцал, по телевизията някакви филмчета. Ставах само за храна и от вреем на време да сменя леглото с дивана и обратното. Ех…. Това отдавна не ми се беше случвало, понякога е повече от освежаващо! Днес дори имах сили да тренирам!
Уредих се и ударна доза долнопробно фентази, под формата на Херкулес и Зина… Лошото е, че ако ги погледам още малко, ще започнат дори да ми харесват 😉

Но пък липсата на компютър в квартирата освен, че заменя един вид зомбирне за друг, бива компенсирана от наличието на кухня. Вчера хапвах яйчица, за утре съм планувала палачинки, даже си взех сладко от портокалови корички, мням…

Предстоят ми още два такива дена. Имам някакви неща за четене, но с целия си акъл си забравих очилата в София и нещо не успявам да чета много. Странно, с компютъра нямам проблеми, но буквите на хартия ми е трудно да взъприемам без очила. Поне времето изглежда да се оправя, няма вече дъждовни капки по капандурата, ако утре и вятъра спре, баси, ше зема дори да се разходя 😉

Advertisements
Published in: on май 18, 2007 at 6:00 pm  5 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/05/18/lost/trackback/

RSS feed for comments on this post.

5 КоментариВашият коментар

  1. Sigurno si vlubena ili mnogo si mislila po predstoya6ti zada4i primerno za da zabravi6 playera.Haresa li ti Budape6ta?

  2. Абе, Мариянски, ти си го изгуби, Плевелчето си го изпра нейния плеър. Мое да си напраите групова терапия. Аз съм …. и си потурчих плеъра.
    Бравооо, добре дошъл/дошла в групата….. 🙂

  3. Наско, изкарах в Будапеща точно час, в трансфера на летището 😉

    Яска, то това си е цяло изкуство…

  4. Не, че нещо, но май се превръща в масова практика да изчезват телефони, плейъри и други подобни все там на скенерите в Будапеща…

  5. Аз какво да кажа, при положение, че не ми трябва Будапеща, Букурещ или друг Бу-град, за да го направя това – забравих си телефона в съблекалнята в един мазагин за дрехи втора употреба. Да са минали максимум 5 минути от момента когато го оставих безпризорен и момента когато изтичах да си го взема, ама не, някой прилежно го беше прибрал, да не седи самичък 😉


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: