42

Е, не, по-клиширано заглавие не можах да измисля. Trust me, I tried!

Тия дни заседнах в един леко объркан казус. И за Живота и за Вселената. Намерих (случайно пък!) една тема, стара като света, в един клуб (още по-стар), третираща цената. Самата тема леко съкс, не ви препоръчвам да я четете ;-), но ме провокира да се замисля. Едно от ОНЕЗИ неща, които ти изскачат на пътя в точното време и на точното място и в които вкарваш собствения си смисъл към момента. Предисторията се изчерпва с репликите „Koe si struva Vsyaka cena?!“ и „It ain’t the smart thing, but it’s the RIGHT thing!…“.

Мислите, които ме налегнаха дойдоха сами:

Какво се случва, когато „всяка цена“, която се плаща за нещо е именно самото нещо?
Т.е. искаш да го получиш на всяка цена. И се оказва, че единствения път към него е да се откажеш от същото. Без гаранция, че е те чака на края на пътя, разбира се, нали си се отказал. Просто отказвайки се по някакъв начин и превръщайки го в нещо различно от „най-желаното“, като бонус го печелиш?Сещате се, Пан’с Лабиринт, но поучителната идея за саможертва остава на заден план. Или именно тя е ключовата? Очевидно е ключова на ниво „райт“. Но нека приемем, че действаме на ниво „смарт“… или то не може да ни даде отговора? Може ли да се провокира такъв вид „отказ“, последван от евенуално получаване, само със смарт действия или нивото на емоционална ирационалност е а мъст?

И отговорът дойде отново сам, от блога на хейзъл. Оказа се нещо, което някак си винаги съм знаела, но също така някак си никога не съм смеела да изрека на глас:
If you ever want something badly, let it go. If it comes back to you, then it’s yours forever. If it doesn’t, then it was never yours to begin with.

И какво излиза? Когато бедли искаш нещо, което по правило не е твое  и ЗНАЕШ, че не е , по онзи особен начин, който те гъделичка по ръба на периферното зрение, единственият райт и смарт отговор е просто да се откажеш от него. Когато преследваш химера, успех не може да има. Когато си в огледалния свят, пътят напред никога не води на никъде. Можеш да погледнеш изввън огледалото. Там ще намериш нещо. Няма да е това, което си искал, но то така или иначе съществува само в огледалото, там, където погледът на Медуза не може да ти навреди. Ако събереш смелост и я погледнеш в очите, резултатът няма да ти хареса, но той ще е истината. В огледалото има само Сенки и отражения на собствените ти мисли.

Малко ми е криво и се чуствам малко глупава, че трябваше да го осъзная по трудния начин. Че никога преди НЕ ИСКАХ да го осъзная по лесния. Дори когато смятах, че Пътят е затворен, аз ВЯРВАХ, че той съществува. Сега знам, че него го няма и никога не е бил там, където съм го търсила. И май.. ми е по-добре така 🙂

И ето може би не най-подходящият, но със сигурност най-желаният от мен финал. Един цитат от вече станалият ми любим Последен Еднорог, за който ще пиша отделен пост съвсем скоро.

„Рядко се слува да приемат някого за това, което е – каза. – По света има много грешни преценки. Знаех, че си еднорога, от момента, в който те видях, както знам, че съм твой приятел. Въпреки това ти ме смяташ за клоун или глупак, или предател, и такъв би трябвало да бъда, щом такъв ме виждаш. Магията върху теб е просто магия и ще изчезне, когато се освободиш, но в твоите очи аз завинаги ще остана белязан от заклинанието на заблудата, което хвърляш върху мен. Не винаги сме зърнатото от очите, и почти никога – видяното в мечтите. Ала съм чел или съм чувал във балади, че еднорозите във времената млади познавали умело разликата между двете – лъжата как блести, как истината свети; усмивката на устните и мъката в сърцето..

Advertisements
Published in: on май 1, 2007 at 11:43 am  5 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/05/01/42/trackback/

RSS feed for comments on this post.

5 КоментариВашият коментар

  1. Много хубав пост 🙂
    И като теб си мисля, че винаги съм ги знаела тези неща, но май ги бях забравила, затова благодаря:)
    Не се чувствай глупава, защото когато осъзнаваш нещо по трудния път, поне според мен, е по-стойностно и за по-дълго. По-трудно е, но би имало повече смисъл за теб самата.

    Приятен ден 🙂

  2. „В огледалото има само Сенки и отражения на собствените ти мисли.“ незнаех че така си прекарва свободното време 🙂

  3. Go read the classics! 😛

  4. Време е да прочета най-сетне „Последния еднорог“. И кръгът с прозренията може би ще се затвори:)

  5. Много истинска книжка. От тези, котио няма да ти дадат отговори, а ще ти помогнат сам да намериш точно онези отговори, които ти трябват в момента 😉

    Само чакам подходящото настроение, за да пусна пост за нея.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: