I did a bad, bad thing…

Днес направих нещо много гадно. Егоистично отказах да видя отвъд собствения си нос и нараних човек, на когото държа. Отказах му подкрепа в момент, в който имаше нужда от нея. И го направих заради собствения си комфорт. А най-ужасното е, че до преди няколко минути не го осъзнавах. И обвинявах него, че ми се сърди заради това.

Е, вече го осъзнах. Съжалявам, че не успях да бъда човек, на когото може да се разчита в момент на нужда. Съжалявам, че съм егоистична кучка и че ми е трудно да контролирам нивото на емоцията и да се вслушвам в гласа на разума и да мисля за другите толкова, колкото ми се иска.

Това е. Не знам защо го пиша. Не е извинение, защото знам, че за подобна постъпка никакви извинения не са достатъчни. Има я, разбира се, слабата надежда, че човекът, когото обидих ще прочте този пост, но той не би се трогнал от драматизма ми, още по-малко пък би се впечатлил от него. Значи остава изкуплението. Не че е достатъчно. И не че върши работа. Вазата е счупена 😦

Advertisements
Published in: on април 21, 2007 at 10:16 pm  8 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/04/21/i-did-a-bad-bad-thing/trackback/

RSS feed for comments on this post.

8 Коментари

  1. Ъпдейт, вазата не е счупена. Окончателно е разбита на дребни парченца. Жалко, ще ми липсва. Надявам се, че ще намери човекът, на когото може да вярва и разчита. Мога само да съжалявам, че това не съм аз. Уотевър, лайф гоуз он.

    Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

  2. „Случват се такива работи“ 🙂

  3. А нормално ли е след това да се чустваш все едно си ампутирал с брадва голяма и важна част от себе си?
    Или все едно си загубил брат си. Това е ключовото за братятя, каквото и да става, каквито и отношения да имате, не спират да са ти братя. Лошото при мен е, че когато съм изнервена, най-близките ми го отнасят. Днес си мислех, че това, което стана, май не е чак толкова ужасно, колкото ми се стори от начало. Така поне повече няма да го натоварвам. В това отношение го разбирам. Почти съжалявам, че нямах сили аз да съм човекът, който да предприеме тази стъпка. Жалко, че не съм два сантиметра по-висока.
    Пък кой знае, може би някой ден, като порасна, ще започнем на чисто. Братята спират ли някога да са ти братя?

  4. Е по добре късно „да се осъзнаеш“ отколкото никога. Макар че понякога последиците са трудно или непоправими :-/

  5. Лейди, не съм ни най-малко наясно с конкретната случка, но пък има нещо в разсъжденията ти, което … не е симетрично.
    Братя, казваш.
    Представи си ситуацията по обратния начин – разменете си ролите. Ти би ли му простила?
    Или той никога не би поставил комфорта си на първо място, че да се стигне до подобна ситуация изобщо?
    Или братята правят винаги безусловно всичко един за друг, без да мислят някога първо за собствения си комфорт, но опрат ли нещата до прошка – тц.

  6. Мацка, не знам и аз какво да ти отговоря. Всеки гледа от своята камбанария и аз смятам, че съм му прощавала неща, които по моите собствени критерии са много по-лоши от това. Но в случая не опират нещата до прошката. Карали сме се и преди, но този път просто нещо се счупи. Много.. напрежение имаше натрупано.
    Така май е по-добре.
    Close case.

  7. Мариянке, многократно ти го казах, но ти го пиша и тук, за да не го забравяш и да си го препрочиташ, когато се усъмниш – така не май, а наистина е по-добре за теб на този етап! А след месеци или години, когато с Човекът отново започнете да поддържате някакви приятелски взаимоотношения, те ще са по-чисти и непринудени именно защото напрежението вече ще си е отишло и ще можете да започнете на чисто. Личен опит 😉

  8. Лора, боя се, че каквото и да си мислиш, случаят е коренно различен.

    Мисля, че е крайно време да затворя тази тема за коментари, на практика отдавна трябваше да го направя. Нищо лично към никого. Просто й е време заедно с всичко свързано с нея да си отиде на мястото – в заключеното мазе 😉


Коментари са забранени.

%d bloggers like this: