Копенхаген – от мястото на събитието.

Отлагах този пост няколко дни, от една страна заради кофти клавиатура, от друга заради собствената си неспособност да проумея съвсем нещата, на които станах свидетел. Какво пък, ще пиша пък дали ще се получи… каквото-такова.

В четвъртък, на прибиране от работа, автобусът изненадващо се отклони от обичайния си маршрут и заби към съседния квартал. Поогледахме се – сини лампи бляскат. Нещо се е случило? Митинг? Задръстване, нещо необичайно за града. В далечината по булеварда, по който трябваше да минем – огън! Пожар?
Смътно си спомних нещо, прочетено същия ден в нет-а, за накаква къща, някакви протести. Споделих с колегите и те си спомниха за какво иде реч, къща, близо до хотела ми. Дадена от общината на някого си и после продадена на друг.

На първата възможна спирка слязохме и си тръгнахме пеша, с надеждата да не изпуснем купона. Е, не го изпуснахме. Гореше барикада, запречваща булеварда. Куките бяха наобиколили с бронирани коли, но си седяха в тях. Някакви анархично настроени хлапета крещят и мятат разни неща. А куките си седят в колите и ги гледат. Наоколо – фраш от журналисти, всичките – с голеееми фотоапарати.
Какво пък, ще позяпаме, ще се позабавляваме. Продължихме си по назначение – арабско ресторантче на същата улица. Вътре диунерчета, пици (много добри!), фелафелчета…. и огромно количество хора. Как да е, намерихме маса, поръчахме и заехме клиучови позиции с изглед към улицата.
Датските метълчета-пънк-анархистчета се забавляваха като натрупваха барикади по улиците и ги палеха. Датската полиция се забавляваше като докарваше нови и нови бронирани коли и ги разгонваше. На този етап самите куки си стояха по колите, само псуваха нещо на датски по мегафоните.
Докато хапвахме и кометирахме детския ентусиазъм и това, че като ти е всичко много наредено, се чудиш на къде да си избиеш тийнейджърските пубертетски агресии, навън стана още по-интересно.

Гърмежи, пиратки, бомбички. Един силен тъндър… молотов? Колите писукат, анархистчетата крещят, барикадите горят.. Журналистите се вълнуват, ходят, снимат. Няколко пъти отваряха и затваряха вратите на ресторантчето, отвън имаше пушеци, крясъци.. Но без сблъсъци. Датската полиция не бие, забранено й е. На практика нямаха какво да направят, освен да си стоят по колите. Мдам, в България след всеки по-сериозен мач се лее повече кръв, отколкото при най-грубите датски безредици. Такива са си датчаните, подредени, даже и безредиците не са им като хората 😉
Направи ми впечатление, че обикновенните хора си минаваха необезпокоявани. Ние, например. И всякакви други, непритеснили се да минат през размирния квартал. С колелета, детски колички или просто пеша, хората си минаваха, позяпваха, ако имат зяпаческа жилка или отминаваха, ако нямат и си продължаваха по пътя, необепокоявани.
Дааа, определено са им културни безредиците, не ми направи впечатления някой да се страхува от нещо.
Накрая ченгетата си намериха начина, явно много са им дошли в един момент до гуша хлапаците и в поредната бронирана кола, която премина по улицата, всички бяха с противогази. Хората от заведението успяха да затворят вратата на време, но въпреки това на Мари й се насълзиха малко очите, а на мен ми потече носа. В този момент малко се притесних. Клаустрофобийката ме налега, но бързо ми мина.
Тъкмо си бяхме изпапали папането и газът навън се беше поразнесъл. Интересно, журналистите не се отказваха, видях някакъв тип с един от големите(апарати), екипиран с противогаз. Това му се вика да си подготвен за всичко 🙂

Тръгнахме първо към квартирата на Иван и Мари, защото исках да се обадя по телефона. Когато след това си тръгнах към хотела, ме чакаше изненада – районът беше отцепен от вечните куки – не ме пуснаха да си ида в хотела, трябваше да изчакам да се успокои. А по улиците горяха някакви барикади, споменах ли? И се виеше дим. А някакви хлапета се събираха на групи и пийваха и псуваха на датски. Помотах се, заобиколих и като се върнах от другата страна, куките се бяха разнесли. Тогава видях и единствената линейка, откара някаква жена, може би пострадала от бомбичка?

Прибрах си се, по улиците всичко беше мес. Разхвърляни вестници, колела, пепелища. В хотела – спокойничко, качих се на нет-а да се чуя с този-онзи и открих, че от прозореца на гест-офиса се вижда именно метежната улица. Тъкмо реших, че на оркчетата им е дошъл вечерния час и са си отишли в къщи, когато отново надойдоха на улицата. Идват, насмитат всичко, което намират по улицата (основно колела, тук са разхвърляни навсякъде), трупат ги, поливат ги с бензин. АХА да ги запалят и налитат три коли куки с пуснати сирени, наизскачат ония ми ти ченгета. Дицата метат по колите каквото им дойде, бяха си приготвили павета, бутилки, боя. Сега стана боят, викам си, в малките улички, без зяпачи, дори и копенхагенската полиция няма да удържи на изкушението.. Да, ама не. Децата бягат, куките ги гонят малко и се връщат да разтурят барикадата. След това се мятат на колите и отпрашват към някоя друга размирна точка. Хлапетата се връщат, сцената се повтаря. Ен пъти.

На сутринта снимах улиците. Като се прибера ще кача снимки. Разбити витрини, овъглени велосипеди, пепелища по улиците, разхвърялни и обърнати кофи. Вестници навсякъде. Крап.

Вечерта докато си седях пред компа и предавах клиуки на живо на един приятел, той ме попита „Защо не отидеш да метнеш и ти някое паве, да избиеш малко агресия?“ Дъъъъ….. Как ставали нещата. Защо анархистчета мятат павета по полицията? Защото вярват, че неправомерно са им взели къщата, в която са се събирали да се напиват или защото в пубертета ти се иска да крещиш и да биеш?
Защото, както ще разкажа и в следващия пост, има много начини да се одере един заек, в случая да се спечели обратно една къща. Дори ако си датско хипи-пубертетче с идеали. Т.е. Особенно тогава.

Advertisements
Published in: on март 5, 2007 at 12:01 am  2 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/03/05/kh/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 КоментариВашият коментар

  1. Чудесна статия, ако и да й липсват ю-тята 😉
    Поздрави.

  2. Първата ми асоциация, когато чуя за „барикади“ и „деца“ е да си представя онази сцена от романа на Юго, когато Гаврош събира куршумите. Това, което ти описа обаче, не влиза в нито една от досегашните ми представи. С нетърпение очаквам снимките.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: