Копенхагенската роза

След като последните няколко дни живях сред вой на сирени и шум от хеликоптери, снощи станах свидетел на съвсем различна сцена. Вечерта излязох да се поразходя малко в мъглата край канала и за пореден път се натресох на патрулки. Този път май не търчаха да търсят размирници, а затваряха района за коли. WTF?
Скоро всичко си дойде на мястото – викове, приближаваща се по улицата почти организирана тълпа.. яснооо, организиран протест. Загледах се с интерес. Щяха да минат точно край мен. Отпред ги водеше полиция, край тях се редяха стени от куки, зад тях светкаха бронирани коли.. идилия!
Когато предната редица ме отмина, останах потресена. Деца! Ама тоя път съвсем истински. Средна възраст – 14? Основно девойки…. Мъжката и пълнолетна част май вече е зад решетките. 500 ареста не са шега работа. Носеха цветя и не изглеждаха като да имат намерение да мятат нещо по някого. Докато гледах зяпнала, едно девойче ми връчи розичка. Попитах я какво скандират, защото, както обикновенно, нищо не отбирах. „Мир, цветя, но стормс“, отговори ми тя. „Дис ис пийсфул“. Аха! Интересно, някои носеха черни знамена с черепи и кости. Дица 😉
Взех си прилежно розичката (увита с мирен памфлет, който не успях да разчета, но имаше сърчице на него) и тръгнах със шествието, за да си потърся още инфо. Стана ми смешно, когато минахме край следващата пресечка. Беше запречена от колона куки с каски и щитове. Много страшно изглеждащи. И много като количество. Изобщо навсякъде наобикаляха много от тях. И то за да контролират мирен протест на 14 годишни девойчета, които размахват цветя.. Явно имаха горчив опит от последните дни.

Оглеждах се. Имаше и по-големи, но не много, възрастните хора бяха единици. Доста хора бяха с велосипеди и скейтове. Имаше и една майка с количка и деца. Момченцата бяха основно с метълски и анархистки суичъри, пиърсинг и татута, но носеха цветя и крещаха „Мир“. Две девойки с много хипарски вид, развяваха знаме с череп и кости. И журналистите не бяха никак малко. Май 90% от възрастните бяха журналисти 😉

И така с мирни скандирания и развети цветя, колоната стигна до заветното място. Най-накрая я видях тази къща. Ще я снимам при първа възможност на дневна светлина. Пред нея има голям празен парцел, на който хлапетата си запалиха огън, проведоха си речите и скандиранията и си отвориха бутилките с кой каквото си донесъл. Помотах се, наобиколих ги, имаш много хора. Включително съвсем малки деца с родители. Или родители с малки деца. И камери и апарати, разбира се.

Накая се престраших и си харесах едно девойче, което видя розичката в ръката ми, усмихна се и вдигна за поздрав собственото си лаленце. Размахах розичката в отговор. Би уан ъф дем. Тъй, доверието спечелено, сега да минем към работната част.
Заговорих я на английски. Попитах я за какво е цялата работа. Знаех официалните версии, но се направих на ударена, исках да видя нещата през нейните очи. „Правим мирен протест, каза ми тя. Тази къща беше дадена преди години от държавата на младите хора като подарък. Шест години след това държавата я продаде на християнска секта и ние сме много разочаровани, че след като са ни я подарили, ни я взимат. И протестираме мирно.“ Попитах я за какво са използвали младите хора къщата. „Изкуство, музика, култура“ беше отговорът. Казах й колко ми е странно това, че преди няколко дни съм видяла хора, които горят разни неща по улиците, а днес виждам хора, които протестират мирно и махат с цветя. „Така е, каза тя, може би сега вече е мирно, защото големите тробълджии са в затвора. (500 ареста, споменах ли?) Малко ме беше страх да дойда днес тук, защото преди няколко дни бях с хората, които палеха барикадите. Но ето, че всичко е наред и ще се борим за нашето място до последно.“ Взаимно се съгласихме, че това(небрежно махване с ръка наоколо) е по-добрият начин и до там с разговорите ми с датски анархично-хипарски настроени девойки.

Но определено случката ме накара да се замисля. На първо място „Изкуствно и музика“ извикват в съзнанието ми асоциации със секс и дрога, а „култура“ някак си неизбежно ме води към „политическа пропаганда“. Интересно е, кой, защо и как има интерес да насъсква буйни младежи към палежи и мятане на бутилки? И кой, как и защо насърчава усилено търсещите кауза, за която да се закрепят тийнейджъри да продължават да протестират за нещо, което на пръв поглед изглежда легално, но на втори при определено осветление може да мине за неморално. Толкова ли няма сгради в тоя Копенхаген? Ясно, че тази си има определен емоционален заряд, но очевидно има по-дълбоки причини да бъде продадена и събиращите се в нея – изкарани с полиция от обикновенни незаинтересовани рандъм действия.
Кофти ми е за децата. Те усилено търсят нещо, в което да повярват. И си вярват. И тези, които си избиват пуберскат агресия с мятане на бутилки и тези, които размахват цветя по улиците. Вярват в нещо… жалко, че и те не знаят в какво…

Мъхъм.

Advertisements
Published in: on март 5, 2007 at 12:57 pm  8 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/03/05/kh-rose/trackback/

RSS feed for comments on this post.

8 КоментариВашият коментар

  1. Явно Пратчет (Виктор Суворов не си чела) и теб те е заразил със скептицизъм към „спонтанните граждански протести“. 😉

  2. Спонтанни е излишната дума 🙂

  3. Де да бяха само те… но е факт, че всеки има нужда понякога да си поиска твърдо сварено яйце….

  4. Ама трябва и да знае от кого да си го поиска 😉
    Иначе ми се струва, че никой от нашата част на света не може да гледа на „спонтанните граждански протести“ като на Спонтанни Граждански каквото-и-да-е… Което не значи, че не сме прави, де. Просто в името на идеята за наличието на някакви хубави неща в света може за момент да се допусне, че младежите се палят, защото са младежи, защото им трябва кауза, защото вярват, че от тях зависи, и защото горките са се родили в подредена страна и няма какво да им обира разрушителната енергия. Макар че и на мен не ми се вярва да е само заради тия нещица…
    А докато си кореспондент, много моля се пази да не отнесеш някоя тухла… ако човек гледа СНН, направо ще се притесни за тебе.. А аз гледах, гледах, и не можах да видя коя от сградите е твоя хотел 🙂 следващия път стой на прозореца и ни помахай малко 🙂

  5. Страхотна история! Интересно дали починът на Ганди е донесъл повече положително социално внимание от онези с кладите и бутилките – може би трябва да питаш някой местен какво става по местните телевизии/вестници/сайтове.

    С’а, дали са спонтанни – аз в случайности не вярвам, пък и както таксиджиите тука могат „спонтанно“ да се изкоординират по радиото, мисля, че датските младежи си имат айсикюта, форуми, чатове, „жисиеми“ и прочее – колко му е да плъзне новината „ще има манифестация, носете си рози и пиене“. Пък там кой я е пуснал изначално … чак толкоз не се интересувам от вътредатскате младежки политически организации :Р

  6. Аз само да напомня, че е време за нещо ново. Няма да ни караш да чакаме пак два месеца, нали?

  7. Ами.. ще пиша, когато има какво 😉

  8. Не знам защо, но историята ми хареса много. Начинът, по който са протестирали показва, че сградата наистина е значела нещо за тези младежи и тяхното шествие не е било начин за изкарване на агресия. Открили са мирния начин. Дали ще си получат сградата пак?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: