Ебаси мястото!

След голямото разочарование от коментарите по последния ми сериозен пост, реших да не пиша повече сериозни работи. Само е се разтоварвам и е си водя дневниче, това поне няма как да се сбърка 😉

Тъй, впечатления. Летището на Мюнхен е мнoго голямо, ако няма кой да те води, лесно се губиш. Ако полетът ти закъснее и иzпуснеш връзката, от Лутханза освен бордна карта за следващия полет, ти дават и купон за 10 евто манджа докато чакаш. Скандинавските авиолинии не ти дават да ядеш в самолета, ако не си платиш.
В Копенхаген всички карат велосипеди. По всички улици има разхвърляни стотици велосипеди, даже не ги заключват. В езерата плуват лебеди и патици, а влака минава през центъра и се ползва за градски транспорт.
Всички са високи, руси и говорят на викингски. Хотелът е приятен. Навсякъде дават фрий кендита и плодове. Кафето е ужасно.
В офиса работят двама негри, които са французи и един жълт и дръпнат, който е руснак (последните ги споделям като любопитни факти, без капка расизъм, много са си печени хората, да не се обърка някой)
По време на обяда видях един огромен фериборт, който стърчеше над 5 или 6 етажна сграда. Казах ми, че ходи в Осло.
Тук не използват асансьори. Май даже не знаят кво значи. Иначе е срванително чисто и подредено, но е някак си.. мрачно? студено? неуютно? Не ма кефи много, но поне в хотела има голям телевизор и меко легло. И е просторно, има място за трениране. И безплатно кафе, чай и БИРА в стаята…. И интернет 🙂 Ако си имах преносимо пц, щях да си ползвам уайърлеса от стаята, но си нямам, така че трябва да се качвам един етаж нагоре и да ползвам техните компютри. По-добре, дано ме мързи повече и по-малко седя по компове.
А,д а, дръжката на куфара ми се счупи. Точно на излизане от къщи. Ще правя рекламация като се върна. Не че е невъзможно да се ползва така, ное доста по-проблемно 😦 Даже се уплаших, че няма да ми го приемат на чек ин-а, единият плъзгач се повреди от счупването и така и не успях да го прибера. Но се навиха и със стърчащ плъзгач, дано не направят проблем на връщане.

Тая вечер ще се видя със Сиси, много се радвам. Чухме се днес по телефона, добре звучеше. Ще потърся и еърсофт магазини и други щуротии, ама предимно ще си релаксвам. Имам си книжки, мога да си тренирам.. има и ядене в хотела и в офиса.. абе само да устоя на фрий въглехидратите и всичко ще е ок. 😉

Тук не дават да се носи фолдър със заключване и клин по-дълъг от 8 санта… Ше си седи в куфара Про Лайта, добре че си имам вече Викторинокс 😉

Advertisements
Published in: on февруари 27, 2007 at 7:01 pm  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/02/27/what-a-place/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: