Венчалната халка

Седи си там, на пръста и макар в началото усещането да е странно и непривично, бързо се свиква. През повечето време не я усещаш и не си спомняш за нея. Понякога я усещаш като окова, друг път – като украшение. Когато е украшение, й се радваш. Играеш си с нея, тя е част от теб.

Понякога обаче обстоятелствата ти припомнят. И тогава започва да тежи и да пречи. Започва да дразни кожата на пръста и да пречи на захвата. Пречи ти да хванеш достатъчно здраво дъмбелите във фитнеса или палките на тренировка. Особенно ако седи малко хлабаво и ти играе на пръста, започва да дразни още повече, да прави мазоли, да наранява. В такива случаи я сваляш, увесваш я на верижка около врата или я прибираш в някое сигурно закопчано джобче, от където няма да избяха. Вършиш си дейностите спокойно и се чустваш странно. От една страна – свобода, от друга – липса…

И когато приключиш, вадиш я от скривалището и си я нахлузваш отново. Понякога стиска, понякога убива, понякога дразни. Но е част от теб. И е някак си.. уютна..

Advertisements
Published in: on януари 29, 2007 at 2:51 pm  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/01/29/wedding_ring/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. Да, но не ти ли липсва някакси.. празно такова без нея. Същото, като когато телефона ти не е в джоба, стряскаш се и започваш да се оглеждаш нервно, без да осъзнаваш, че ти е в раницата (примерно). Някакси така чувствам и халката. Въпреки че не е венчална. Може би заради това?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: