Romancekiller

От доста време й се каня на темата, основно по повод книгата, която чета – „Любовта и Западът“ на Дени дьо Ружмон. Изключително интригуващо изследване върху куртоазните романи и влиянията на различните религии върху куртоазната култура. Анализите на различните кодове, заложени в иначе невинно звучащите стихове ме впечатлиха много, но не това е темата на текущия пост.

Става дума за едно явление, за което сме слушали легенди, чели книги и гледали холивудски филми на поразия, но може би далеч не ни е ясно – иде дума за романтичната любов.

В книгата, която чета, беше разгледана легендата за Тристан и Изолда, а аз се наканих да пиша по темата заради един скорошен разговор с един приятел по повод текста на „Over the hills and far away“ . Най-общо в песента става дума за един пич, когото обвиняват в грабеж и го осъждат, защото няма алиби. Той е невинен, но алибито е елементарно – бил е при жената на най-добрия си приятел. Естествено геройски стиска зъби и пази честта на мацката. И през десетте дълги години, в които той е оувър дъ хилс енд фар ауей в затвора, тя му пише и той и пише и тя го чака, а той мисли само как ще бъде свободен и тя ще е в прегръдките му. Коментарът – „Колко е романтично!“ в разговора следваше от уточнението, че пичът е заточен именно защото не желае да издаде къде е бил, т.е. остава без алиби именно за да запази тайната.

Това е то романтичната любов. Няма при нея щастлив край, няма и „живели щастливо евър афтър„. Романтичната любов е егоистична и самоцелна. Тя не третира обекта на любовта с вазимност, нито цели да бъде консумирана. Тя се изправя пред препятствия и пречки, а когато ги няма – сама ги предизвиква. Както в редица куртоазни романи, така и в песента, романтиката идва именно от пречките, поставени пред любовта и както в конкретния случай, пречките следват от самата нея. В момента, в който бива консумирана, тя спира да бъде романтична и от тук следва санкцията – ново предизвикателство пред любовта, за да се върне романтиката.

Няма роман, в който героите просто да се влюбят и оженят и заживеят щастливо. Когато(ако) го направят, романът обикновенно свършва. Защото вече излизаме от границите на романтиката. За да бъде романтична, любовта има нужда от пречки и предизвикателства, от външни и вътрешни прегради, които да делят влюбените. Иначе се превръща в ежедневна и губи романтичния си чар.

Т.е. колкото по-невъзможна е една любов, толкoва повече романтика има в нея. В перфектният случай романтичната любов завършва със смърт. В случая с песничката, мога да се обзаложа, че когато след десет години той се е върнал, двамата са умрели в обятията си.

Романтичната любов се храни със страст, а страстта – това е страдание. Не може да има щастлива романтична любов, както не може да има романтична любов, която е взаимна и насочена от човек към човека и обратно. При романтинчата любов обектът не е човекът отсреща, а негов изграден от съзнанието идеализиран образ. Именно заради това тази любов няма бъдеще, ако бъде консумирана или реализирана по някакъв начин. Заради това тя е най-успешна тогава, когато от любимия те делят морета и океани, кръв и болка. Когато обектът на тази любов стане близък и достъпен, тя изтлява и угасва безславно.

И въпреки всичко изписано до тук, въпреки цялата безнадежност на положението, на всеки, дори и най-заклетите прагматици се случва да се умилят от мисълта за романтиката в любовта. Въпреки цялата мъка, която носи, романтичната любов е предпочитана от стотици хора пред ежедневната обич, която даряваме и с която биваме дарявани от хората около нас. Колко ли хора щяха да се прехласват пред Титаник, ако Кейт и Лео бяха от една социална група и заедно се спасяваха и заживяваха щастливо? Дали наистина сме толкова жестоки, че да извличаме удоволствие от страданието? Или, както казва дьо Ружмон в първата си глава, трябва да вярваме, че тайно предпочитаме онова, което ни ранявa, изпълвайки ни с възторг, пред онова, което осъществява идеала ни за хармоничен живот?

Разционалните хора могат да осъзнаят несъстоятелността на идеята за романтична любов и въпреки това трудно бягат от жегванието й. Както каза един пич в един форум, „така ни е записано в биоса“. И втори цитат от същия (за справка – зейфод от дира): човек колкото и да е рационален, биосът си е биос. 😉

Advertisements
Published in: on януари 29, 2007 at 9:07 pm  25 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/01/29/romancekiller/trackback/

RSS feed for comments on this post.

25 КоментариВашият коментар

  1. А защо ограничаваш романтиката в тези субективни граници на трагедия?
    Защо поставяш знак за „еквивалентност“ между романтичната любов и невъзможната любов?
    Нима романтиката не е сладостта, която изпитва всеки, докоснал се до магията на чувствата?

  2. Ще си позволя едно допълнение, дефиницията на Google за „романтичната любов“:
    „Romantic love is a form of love that is often regarded as different from simply sexual love, or lust. Romantic love generally means both an emotional and sexual love, as opposed to Platonic love. There is more emphasis on the emotions than on the bodily pleasures.“

    Извор

  3. Да, докато четох темата и у мен възникна същия въпрос като на Иван. Може би книгата, която четеш, ще ме опровергае, но смятам, че романтиката в любовта има и един много по-прост и приятен израз – в предизвикване на положителни емоции у партньора, посредством малки жестове. Може да ме приемете за консервативна, но за мен романтика е да ми подарят цвете – само едно!, да ме поканят на танц на светлината на свещите или да ме прегръщат на брега на морето, докато вълните се разбиват, а луната осветява в сребърен блясък пясъка. Защото това предизвиква положителни емоции у мен, които ме карат да усещам пеперудките в корема си или спокойна радост.

    Дано не съм се отклонила от темата…

  4. М, нещо такова имах и аз предвид 🙂

  5. Иване, границите не ги поставям аз и не са субективни. В случая се прави противопоставяне ежедневна – романтична любов (в смисъл на любов, която присъства в романа). Романтиката е именно сладостта на докосналия се до магията (в най-мистичния й смисъл, тук улучи в десятката!), както ти споменаваш и именно това е прави не-ежедневна и не-реална, определя я като невъзможна. Противопоставя я на всичко, що е достъпно и познаваемо.

    Лора, не профанизирай понятието за „романтика“ и не се опитвай да го наместиш в някакви холивудски стереотипи. Доста често на романтиката се дава израз по описаните от теб начини, но не те са същността й…

  6. Романтичната любов е напълно реална и ежедневна. И мога да го заявя от личен опит 🙂

  7. Но в крайна сметка защо пък романтиката и романтичната любов да е еднаква за всички? Аз съм съгласна с Лора – романтиката е в малките жестове, които стоплят и разнообразяват „ежедневните“ отношения. И изобщо не смятам, че между романтичната и невъзможната любов има знак за равенство.

    Просто… как да го кажа? Може би невъзможната любов в повечето случаи е романтична, но романтичната любов не е невъзможна.

  8. „Доста често на романтиката се дава израз по описаните от теб начини, но не те са същността й…“

    Мацка, за теб може би не са същността, но за някой друг да са. Въпрос на лични предпочитания и лично разбиране на понятието „романтика“. Не се опитвам да вкарам никого в каквито и да е стереотипи, още по-малко „холивудски“ – по-скоро показвам, че представата за романтичната любов е нещо субективно и индивидуално. А като стана дума за Холивуд – „романтичната любов“ по начина, по който ти си я описала, също е често срещана като проблематика по „холивудски“.

    Което пък сега ме наведе на размисли по въпроса – личната ни представа за нещо, каквото и да било, не произлиза ли именно от някой стереотип, пречупен през собствената ни призма…?

  9. Жалко, че в случая не говорим за „нечия представа за романтика“, а за понятието „романтична любов“, което има точно определено значение.

  10. Понятието РОМАНТИЧНА ЛЮБОВ се разбира от всекиго по различен начин.
    В статията ставаше въпрос за противопоставянето на ежедневната и необикновенната любов, онази любов, която не се крепи на търпение, обич и благодарност; която не е издържала на често тежките удари на ежедневието, но която въпреки това е способна да премести планини…тя е по-силна и по-разрушителна от другите. Тя е бушуващ огън, а както знаем, огънят дава, но и взима живот!
    Според мен необикновената любов е егоистична любов – тя те изолира от околния свят, кара те да пренебрегваш всички останали, които те обичат или имат нужда от теб…
    Ежедневната любов (не искам да звучи така ужасно..може би по-скоро отгледаната с внимание любов)…не е огнена стихия, но поражда едно перманентно щастливо чувство, което сякаш се преплита като нишка във всичко, с което се занимаваш. Тази нишка се предава и на другите, тя не гори, тя топли.
    Не мисля, че съществува по-добрата любов – разни хора, разни идеали както беше казал Алеко 🙂

  11. На мен пък ми направи впечатление нещо (извинявам се, ако не съм разбрала както трябва някой от коментиращите). Обаче ми се струва, че има проблем в дефиницията на ‘романтика’ и ‘романтична любов’.

    Струва ми се, че Лейди под романтична има предвид онази любов, старомодна по-скоро-не-искаща-секс любов, където на пича му стига да види един добре очорапен глезен, за да умре щастлив, защото повече така или иначе от своята любима няма да види (щото тя е жена на приятеля му, умира от туберкулоза, е дъщеря на кръчмаря, пък той е монах, и тн.) И тук, ако любимата не беше чужда жена (или кръчмарка, или болна 😉 ) на пича тя изобщо нямаше да му направи впечатление. Защото във въпросната любов той има нужда повече да обича един идеал (от типа на Дулсинея), отколкото да си намери някой да му готви и да му пере чорапите. Защото има нужда от цел, която да дава смисъл на живота му, и по-добре тая цел да не е осъществима, щото ако вземе да се осъществи, тогава и животът му спира да има смисъл. В тоя ред на мисли, ако това се дефинира като романтична любов, Лейди има право.

    От друга страна, ако ‘романтика’ стане малко по-разширено понятие, в което да се включи всичко онова, което поражда невероятни трепети и ….пеперуди в стомаха :), всички онези дребни, не значещи нищо за другите нещица, които прави за теб Човекът (цветя, свещи, носни кърпички на сърчица, откраднати табели на улици, всички сме били влюбени и знаем как е отначало 😉 … тогава и Лора, и Иван имат пълно право. И тогава тази романтика вече е различна за всеки (аз умирам за свещи, докато на една приятелка й навяват стриктно морбидни асоциации). Но тази романтика вече е производно на започналата да се осъществява любов между двама души, които правят неща един за друг – за разлика от неосъществимата „романна“ любов, която е любов само защото е неосъществима.

    Изобщо, не знам защо първия вид се казва също ‘романтична любов’. Хич не е романтично даже, а направо си е страшно….. 😉
    Сори за дългите локуми 🙂

  12. Туизи, в десятката си!
    С малкото уточнение, че предвид произхода на думата (чисто етимологично), е по-странно защо на вторият вид му викат „романтика“ 😉

    Тоест не е толквао странно – понятията се израждат.
    Пример: В романа бедният герой и богата героиня (скитащият влюбен и омъжената му за друг любима/ храбрият офицер и умиращата от туберколоза проститутка) се срещат тайно, в градината, на лунна светлина. И тук идва недоразумението. Първото, което се приема като романтика в този случай, е израза – лунна светлина. Хоп! Всички срещи на лунна светлина започват да се приемат като романтични. Или респективно свещите, сърцата, купидончетата и пр мизерии, които ще ни отвращават отново след две седмици. 😉
    А това, че срещата е тайна, че любовта е невъзможна и забранена, остава на заден план, по-дълбок пласт, който трудно достига до масовото съзнание. А на практика именно в това е същността.

    Иначе да си пазиш изразите на романтика в ежедневието, лошо няма, щом това ти е в мисловните матрици и ти помага да се чустваш добре…

  13. Оо, стигнахме до ядката на проблема. Поздрави.

    Инак, сещам се за един идиотски случай. То, че беше преди години, беше.
    Седим с един познат на една пейка, мисля още живеех в Лозенец. А той, едно такова, самочувствие, най-якия пич в квартала, смисъл „много съм готин, много съм важен, пия бира и мама ме пуска до девет“. Та седим си, говорим си и той решава да е сваляч. Лна, пълна и наднича, има звезди, има щурци, абее, романтика 😉
    Зяпва ме в лицето. И ме гледа минути два. След което изтърсва.
    – Много си красива.
    Не знам какво се очакваше от мен, дали да му се свлека в прегръдките, да припадна, да му изпърхам с клепки… не знам, но мен такъв смях ме напуши.
    Аз го погледнах и видгнах вежда.
    – И какво от това?
    Мисля че му нанесох трайни проблеми с жените за след това.
    🙂

  14. „Романтичната любов е егоистична и самоцелна“…?!??! WTF?
    Направо ще си изкажа мнението, без да ми пука особено. Ако искаш – трий. Това е тотално неразбиране на идеята за любовта. Влюбеният човек егоист ли е? Или точно обратното? Когато мислиш за някого, когато правиш всичко възможно той да е щастлив, без да се интересуваш от себе си, от света, от каквото и да е – това е любов. Истинска. А романтиката? Тя е малка част от цялато чувство, това е неудържимото привличане, което хората изпитват. Не е задължително да е само в началото. Обаче има и много други неща -уважение, доверие, отдаденост. Да, може да си подарил 7893-тата роза, може да го няма същия трепет „Ще й хареса ли?“, но пак е романтично – стига да обичаш истински. Най-малкото заради жеста.
    Баба и дядо, които са заедно от 40 г. вървят по улицата за ръка. Не е ли романтично? А къде е драмата? Май само в главата на някой момиченца, за които ако мъжът не се държи арогантно, значи не е мъж. Както и такива, които четат книги за чувствата. И аре стига с тия битовизми – пране на чорапи, миене на чинии, носене на стомна от кладенеца. Живеем в 21 век, казват. Моят съвет – купете си прахосмукачка, пералня и съдомиялна и започнете да обичате.

    П.С. Какво би се случило, ако Тристан не беше умрял? Щеше да бъде на мястото на онзи дядо, за когото казах по-горе. Но щеше да е изживял живота си щастливо.

    Аре пийс и ноу мор пернишки трагедии.

  15. Всичко , което си написал, е прекрасно. А какво общо има с моя пост?

    Колкото до триенето, нямам намерение да го правя за сега, но сериозно се замислям дали да не забраня пускането на коментари тук. Целта на написаното не беше да предизвиква дискусия, а да се поупражнявам в писане и темата ми се стори подходяща.

    Така че, към всички, които са се обадили, благодаря ви за мненията, но наистина не им е тук мястото (на повечето поне).

    Моля всички, които имат желание да пишат по темата, преди да се изказват неподготвени, да се подплатят с малко знания в областта. Ако ви затруднява, ще пусна библиография.

  16. Здравей, възмутени Антони,
    Може би следващия път преди да започнеш да раздаваш квалификации, е добре да прочетеш и да разбереш за какво се води разговора. Ако го направиш, ще забележиш, че всъщност голяма част от хората тук са на твоето мнение – че влюбените не са егоисти, че не се интересуват от себе си и света, че е чудесно да вървиш по улицата за ръка с любимия човек и тн. – с това никой не спори, доколкото аз виждам. Темата на разговора обаче е малко по-друга и засяга едно особено нещо, което се среща в (или е станало популярно чрез) средновековните, рицарските и подобни романи, легенди и тн. По стечение на обстоятелствата това нещо също се казва ‘романтична любов’ . Обаче не е взаимната, осъществяваща се чрез другия любов, за която ти говориш, а трагичната, изпълнена с пречки любов, в която обичащия всъщност обича повече заради пречките, а не толкова заради обекта на любовта. Това е литературно явление, или стил, или наречи го както искаш, и никой не твърди, че абсолютно точно така се случва в ежедневието и друг вариант на любов няма. И си обсъждаме разликите между двете и феноменът, който все още понякога ни се случва, да обичаме нещо, именно защото е недостижимо.
    А битовизмите бяха използвани именно за да се разграничат по-лесно двете неща (двата „вида“ либофф). Убедена съм, че ти лично имаш прахосмукачка, пералня и съдомиялна, и вече си започнал да обичаш 😉

  17. Тони, остави ме без думи, наистина… Но за следващия ти рожден ден може да ти купим съдомиялна, ако би страдал толкова за такава 😉

    Мариянче, не искам да възприемаш нещата, които съм писала и пиша за заяждане или за и аз не знам какво. Това, което се опитах да кажа в по-горните си коментари е, че всеки, включително авторите и критиците, писали по темата дебели книги и рецензии, са повлияни от личното си разбиране за това животно – „романтичната любов“. Определението на автора, който четеш е само едно от многото… Мисля, че няма да обидя некого, ако си позволя да ви цитирам представите за любовта на различни извистни и не толкова известни личности – някой от цитатите подкрепят определението, което ти си посочила в темата, други подкрепят други хипотези… В крайна сметка нито една не е грешна. Защото любовта е такава, каквато всеки я разбира. Тя няма само едно лице. В това число и т.нар. „романтична любов“:

    „Знаеш ли от какво е произлязла вселената? От едно съвсем обикновено сърце, което се е пръснало о любов.“ („Везни“, Павел Вежинов)

    „Любовта е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.“ (Й. В. Гьоте)

    „Не е ли това истинската романтична любов – не желанието да избягаш от живота, а да попречиш на живота да ти се изплъзне.“ (Томас Уулф)

    „Любовта никога не изисква, а само дава. Любовта само страда, не съжалява и не отмъщава.“ (Махатма Ганди)

    „Животът е жесток, любовта – никога.“ („Страдание и възторг“, Ъ. Стоун)

    „Хората се избират на базата на вероятностите и надеждите. И само времето може да позволи на човешките същества да се опознаят взаимно. Любовта се ражда под влияние на случайността на една среща, на проява на свян и плахост. И на такава среща човек може да заложи един живот.“ (Андре Рей)

    „Великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.“ (Хенри Шоу)

    „Любов – това е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществувание.“ (Ерих Фром)

    Като цяло темата много ми хареса. Както виждам, провокирала е интерес и у много други хора. Така че така погледнато упражненията ти по писане са много плодотворни 🙂

  18. […] Публикувано от Eneya на януари 30th, 2007 Няма как да не се проявя като безсрамна copycat, като пускам тук този текст. Но много ме впечатли. Из блога на Марияна […]

  19. #en. На такъв тип хора не можеш да им нанесеш травми от никакво естество. А с репликата си, просто си се вкарала в овчата категорията 🙂

    Красива си – какво от това.. хахаха

  20. „Защото има нужда от цел, която да дава смисъл на живота му, и по-добре тая цел да не е осъществима, щото ако вземе да се осъществи, тогава и животът му спира да има смисъл.“

    Нима?
    Kато станеш на 15 чуваш навред „Защо живеем?“; „Каква е целта на живота?“; „Да бъдеш или да не бъдеш“ и прочие подобни глупости.

    Аз нямам за цел да приличам на Азис, защото знам, че никога няма да приличам на Азис (не, че искам). Искам да кажа, че хората способни на разсъждения няма да целят нещо невъзможно, само за да погъдекличкат чувството на отчаяние у себе си (понеже хората ги бива и да се отчайват).
    Добре. В крайна сметка съм постигнала целта си и съм станала Азис. След, като имаш някаква цел и гледаш да я постигнеш би следвало тази цел да ти дава някаква възможност. Да предположим,че искам да съм Азис, понеже искам да съм дебел педераст, който пее хубаво, макар и чалга. Най-накрая съм осъществила целта си и точно, когато съм я осъществила нямам намерение животът ми да спира да има смисъл. Той точно сега е започнал.
    Да, много книги свършват именно, когато започва хубавото, но на простия читател не му е чак толкова хубаво да чете за хубаво.

    А романтичната любов.
    Има я. Аз я имам. И не съм отчаяна, че когато най-накрая ще осъществя целта си тогава животът ми ще загуби смисъл.
    Напротив. Ще го придобие.

    „Което пък сега ме наведе на размисли по въпроса – личната ни представа за нещо, каквото и да било, не произлиза ли именно от някой стереотип, пречупен през собствената ни призма…?“

    Понякога, когато милионите романтични (пред)поставки за романтично изживяване са около теб, май точно тогава не мислиш „ВИЖ КОЛКО Е РОМАНТИЧНО!!!!“, .. не забелязваш нищо друго освен себе си и срещуположния. Чак след време си даваш сметка за романтичното.

  21. Идеята на пост-а не се променя ни най-малко…
    но дали щяха да се появят всичките тези коментари?
    повечето тук се хванаха за „романтиката“ и почнаха да я защитават със зъби и нокти (например: „Баба и дядо, които са заедно от 40 г. вървят по улицата за ръка. Не е ли романтично?“)….никой не иска да им я охули…

    @Антони – „И аре стига с тия битовизми “ – ако темата не ти допада, защо я четеш и коментираш??? ако някой трябва да сложи край на дискусията, то това е този, който я е започнал…

    @Ladythistle – оставиш ли опцията да се пишат коментари, даваш правото на всеки един да пречупи разсъжденията на текста ти през своята собствена призма.. тука няма подготвени и неподготвени…има само разбрали те и неразбрали те…

  22. Лейди, много яка тема!
    Преди време разсъждавах по подобен начин над същата тази песен и ми беше много интересно да прочета твоите мисли.
    Гледната точка на Туизъл също прави добро впечатление 🙂

    Ще си позволя да коментирам и мнението на Антони, въпреки че не насърчаваш развиването на дискусия тук. (Затова няма да се разпростирам)

    Ако един човек е егоист по принцип, той е егоист и когато е влюбен. Любовта не те подменя с друга личност. Пък хората в по-голямата си част са егоисти, но това е друга тема 😉
    А това, че се интересуваш само от другия и правиш всичко възможно той да е щастлив, без да ти пука за теб самия, е една от най-детинските илюзии на тема влюбване. Проблемът е когато влюбените си вярват…

  23. Мммм, за мен романтиката и точно в бунта и предизвикателствата в една връзка…

  24. Романтика? Романтиката няма лице. Няма еднакъв образ. Няма еталон. За всеки е различно и е различно всеки път, когато се влюби или обича.

    Илюзиика една такава захаросана. Романтиката за едни може да е вечеря на свещи и рози, а за други набързо нагъната баничка с боза на пейка в парка с любимия човек. Това дали идеализираме една любов преди да я изконсумираме може много да изпишем – ами така е до едно време. Хормоните се уталожват. Опознаваме човека до нас. После се разочароваме. Започваме да не вярваме в това животно любовта и когато съвсем сме я отписали и тя изскача от тъмното и пак те тресва. Ха кажи че го няма туй дет ти върти главата. Човек живее с това в което повярва.

    То в главата е най-големия проблем. Докато сърцето е в превес – всичко е наред. Като почнеш да го мислиш дали обичаш някой – т’ва вече не е любов. Когато обичаш – няма въпроси, няма отговори. Всичко просто си тече. Къде бурно, къде бавно и спокойно.

    Друго което ми идва наум – любовта си е чиста проба търговия. Даваш за да получиш. То щото не можеш да си вземеш и трябва да дадеш, та да ти се върне. Проста закономерност, която на мнозина ще се стори груба, щото се отнася за нещо толкова възвишено (ох, ша ревна). Тъпото е ако почнеш да искаш това дето не може да ти се даде или го няма.
    Абе Господ добре ни е създал с тая любов. Иначе как щяхме да имаме ищях да се мултиплицираме хъхъ. 🙂
    А тия работи с неизконсумираната любов са си чиста проба мазохизъм. Измислили са го през ренесанса заради рицарите та да са по-надървени на бойното поле. (Мариански, недей да ме дъвкаш ако бъркам нещо с историята).
    Така, че изконсумирайте час по-скоро каквото имате да консумирате там та да лъсне онова, дето остава след пламъците (бахти, пак ше ревна). Романтката е захарта в чая наречен любофффффффф.
    Айде спирам, че се разлигавИх.

  25. […] може да заплени романтичната душа. Романтична не в ОНЗИ смисъл Просто е направен добре, по висчки правила(за […]


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: