Семинар по Пекити Търша

През изминалия уикенд за първи път посетих подобно събитие. Беше… интригуващо. Най-накрая видях на живо Даниел Танев, впечатлена съм, интересен човек е. Имаше и доволно количество хора, някои от които очевидно съвсем начинаещи във филипиното. Това, струва ми се, е добре, Кали набира популярност. 🙂

Повече бях изненадана от собствената си реакция на показаното. С изненада установих, че РАЗБИРАМ 90% от нещата, които Даниел показа. Другите 10% ги схванах след няколко повторения. Не просто виждам упражнението, не просто съм го правила, а го РАЗБИРАМ. Гроквам в пълнота, дет се вика 😉 Виждам не само движенията и как се изпълняват, а усещам принципите, които стоят зад тях. Чуствам се даже леко виновна, защото в някои от упраженията усетих прекалено „тършианска“ жилка, някои от елементите ми се сториха малко закрепостени, хрумваха ми по-добри начини за приложение на същото. Може би защото съм придобила общ поглед над кали, а не само над тършата и гледам на самия стил леко отстрани. Май на това му се вика „да не си в търша“ 😉 Дори успявах да обяснявам на новите и неориентирани кадри същността на някои от упражненията и да им давам насоки в овладяването.

Не че съм перфектната. Имам нужда от БЕЗУМНО много практика. Техниката ми е супер зле, бързо се изморявам, макар за повечето неща да знам как ТРЯБВА да се изпълнят правилно и какви критерии трябва да се следват, двигателната матрица много ми липсва. Интересното е, че въпреки много малкото тренировки в последните месеци, тялото ми много бързо си припомня малкото неща, които упражнявах преди периода на застой. Направо се амбицирах за по-сериозни тренировки! Жалко, че „цецовци“ няма да тренираме повече в заличката, май ще се джойнна времнно отново към „гальовци“.

Глупаво разделение, между другото, направо смърди на „шефстване“ и „наложени авторитети“. Мисля да си тренирам по много и от двете и да се дистанцирам от всякакви разделения. Гальо е пич, макар и „официален“ и Цецо е пич, макар и „апокрифен“ 😉 От всеки има какво да се научи, стига човек да си използва главата, а не да следва сляпо някакви стилови особенности.

Интересна случка: На найф тапинга с инсайд пери, за малко партнирах на Даниел, докато показваше на един пич как да контролира ръката с ножа. Направих глупостта да не се усетя, че макар и само да партнирам, в мой интерес е да продължавам да се пазя със свободната ръка горе. Даниел ми го напомни много галантно, с шамар 😉

Но след този семинар съм много обнадеждена и с възвърната вяра в собствените способности, категорично смятам да се захвана отново сериозно с тренирането, без значение към коя „агитка“ ще е, важното е да се тренира! Изтупвам прахта от палките и тръбите и активно кардио с крачен маньовър. Ше търса познание 😉

Advertisements
Published in: on януари 29, 2007 at 3:21 pm  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/01/29/ptk/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: