Старите приятели

По празниците осъзнах колко съм се отчуждила от хора, които винаги съм имала за приятели. Прекрасен пример – добрят стар амбърски, на чиито блог попаднах днес случайно. Толковао дълго време работхме през една стена разстояние и въпреки че в началото все още правехме опити да ходим чат-пат да обядваме заедно, малко преди да смени работата вече бяхме само на „здравей-здрасти“ случайно по коридорите. Тъжно. Но днес попаднах на неговия блог и видях, че все още ме кефи начина, по който си подрежда думите, дори и когато нищо не казва 😉 Добрият стар амбърски принц, който се прави на голям фехтовач с думи и шпаги и призовава вълшебни стълби 🙂 Дали някой ден отново ще бродим из сенките рамо до рамо? Адвам си го в блогрола, дори и той да ме е забравил, аз продължавам да съм до него 🙂

Другият скъп и вече позабравен приятел, когото адвам днес, е Члена. И с него нещо се позабравихме, тъжно… Със СС-а се чуваме много по-често.. Ще взема да ги издиря тия дни по кръчмите, че не може така вече…

За сметка на това отново се видях с Мила и Джовани, тоя път накуп, така трябва да се прави, да се пазят ценните хора! Вярно, че ни делят и интернет и граници, ама нали границите вече не са това, което бяха 😉

Друго интересно – по празниците за пръв път от много време насам си говорих с Калин. Съвсем за малко, но достатъчно за да ми разкаже за съспенса в живота му напоследък…. Радвам се, че всичко е минало добре в лятното му приключение и се надявам, че притесненията му относно срещата, която му предстоеше да проведе, когато си говорихме, не са се оправдали.

По Коледа се опитах да издиря Лъчезар. Странно, не мога да повярвам, че не е използвал интернет последната една година, след като се чухме за последно, точно преди да замине. Съжалявам, че не се видяхме тогава. До преди този случай си мислех, че в интернет може да откриш всичко и всеки. Е, явно не е така. Жалко 😦

Много съм запусанла и други контакти – Мая и Благо, Пиво и Джил, крайно време е да спрем да си говорим само със всеки от тях, а да се вдигаме по кварталните кръчмета. Евто пък съвсеме ненадейно прати смс за Коледа… от Сърбия… Заминал е за Косово??? Стискам му палци.

Та така, стари приятели мои, мъчно ми е, че все по-рядко и по-рядко се виждаме. Освен изброените има и други, много други, които не съм виждала или чувала за повече от „здравей-здрасти“ по кю, а с някой и това не съм… Мисля, че една от задачките, които трябва да си таскна за тази година ще е възстановяване на ценните стари приятелства. Надявам, че там някъде има хора, които се сещат за мен така, както аз се сещам за тях. Пък макар и само от време на време, по празници или случайно….

Advertisements
Published in: on януари 3, 2007 at 12:17 pm  4 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2007/01/03/old_friends/trackback/

RSS feed for comments on this post.

4 КоментариВашият коментар

  1. Тъй, тъй, не можеш да се оплачеш, че не предлагам. Дървото плаче за нас…

  2. еми тоя петък ако имаш готовност …

  3. Тоя петък? Дървото?????
    Мислех да хдоя на тренировка, но ТОВА е предложение, на което не мога да устоя!
    Само потвърдете!

  4. Хаха, Млена по- скоро ВС има предвид.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: