В релси

Мисля, че най-накрая отново влизам в релси. Нещата се подреждат, влизат в обичайното си русло. Дали е заради новият вид на дома ми или заради особения чар на сезона, но се чуствам невероятно в ред за пръв път от година насам. Знам коя съм и за какво се боря, обичайното ми объркано и нездраво състояние от последната една година все едно никога не го е имало..

В къщи е кротко и спокойно, детето е голямо и все по-слънчево и животът вече не е кълбо от нерви. Приятно ми е споделям домашния уют със семейството, да се мотам, да чистя, да готвя, да играя на компа, да си чета свита на кравай в леглото по нощите и да се препичам на слабите лъчи на ноемврийското слънце в следобедите.

Мисля, че отново съм в Амбър – домът на реда, а хаосът в глaвата ми отново е под контрола на еднорога.

Последната една година мина по-бързо отколкото можех да предположа. Беше хубава. Много хубава. И въпреки голямата доза негативни емоции, които се пръкнаха незнайно как в моя мрачен и разбъркан разум, годината беше наситена и с много положителни емоции. Въпреки всичко беше полезен и приятен период от живота ми, даде ми храна за размисъл. Изкарах този период в пълна разцентровка, лашкайки се между настроенията, без да мога да намеря точката на баланс, но мисля, че вече всичко е в пълен синхрон 🙂
Важното е, че месецът е приятен, че се събудих в 10, че пих кафе в новата кухня с любимото куче, че снощи гледахме филм, а днес си направихме горещ шоколад с коняк. Важното е, че с детето си направихме палачинки със сладко от диви ягоди и че днес когато бях в кисело настроение се видях с приятели и денят ми светна 🙂 Важното е, че се разходих из базарите и си харесах разни парцалки, които едва ли ще си купя, но ми беше приятно да разгледам. Както ми стана и приятно да си спомня, че имам приятели, които са готови да ми услужат с пари по всяко време. Не че е било необходимо, но жестът е важен и ме стопли 🙂 Важното е, че ще ходим да се пързаляме с кънки със сестрата, а братчедката ще дойде с детето на гости утре. С Деси и Дидо ядохме бисквитена торта, а с Яската ще пием медовина. Курсът по културология надминава очакванията ми, а родитеският ще започне скоро. Имам приятна книжка за дочитане и още няколко наредени за опашката…

Мисля, че светът е едно хубаво място… Стига да знаеш какво искаш.

Advertisements
Published in: on ноември 27, 2006 at 1:05 am  3 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2006/11/27/in-lines/trackback/

RSS feed for comments on this post.

3 КоментариВашият коментар

  1. Лейди, нямаш си представа колко хубаво ми стана като ти прочетох блога тази вечер (сутрин по-скоро) 🙂 Прекрасно е, когато някой от хората, на които държиш се чувства така добре 🙂 Просто няма как да не те зареди с положителни емоции и оптимизъм 🙂

    Благодаря ти!

  2. „Мисля, че светът е едно хубаво място… Стига да знаеш какво искаш“
    Мисля, че това е една от най-хубавите сентенции, които съм чувала/чела наскоро и смятам да се поуча от нея. Доколкото виждам, на теб ти върши страхотна работа, така че трябва да е добра.
    Наистина е страхотно, когато прочетеш нещо толкова приказно за съвсем реална личност. Радвам се за теб и ти пожелавам повече толкова пълни с приятни емоции дни 😉

  3. Ех, че хубаво го описа. Щастието наистина се крие в малките неща. Благородно ти завиждам за душевния комфорт, в който живееш. дано успееш да го съхраниш за по-дълго.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: