Студ и обслужване.

Много студ настана тия дни тук. Вятър и студ. Нищо, нося си дебелите дрехи 🙂 Мисля да си купя някоя хубава шапка тия дни, гъзарска такава, фръцкава, като онази, която загубих някъде миналата година.

Вчера ме шашна един индивид в стола на сградата. На обед си поръчваме с колегите котлети. Столът си е баш стол – редиш се на опашка, минавайки покрай аденето си избираш и взимаш. Ние обаче решихме да поръчаме котлети, за коiто трябва малко време за приготвянето и ги носят на масата директно. И седим и чакаме, на колегите им донесоха, на мен – йок. Изядох салатата и отидох да питам какво става с котлета ми. Сервирьорът се хвана за главата и заобяснява нещо на чешки. Веднага ми достави котлет, в комбинация с пастичка (сметанова) и сто пъти ми се извини. Какот каза проджект мениджъра ми – „Ако знаехме, че за забравен котлет дават пастичка, да ги караме да ги забравят по-често“ 🙂
Аз не ядях такива пастички дори по времето, когато свободно си хапвах въглехидрати, но пусто, не обичам да хвърлям храна, прежалих се за едната паста 😉 Балансирах си с оскъдна вечеря после 🙂

Сутрин си тренирам разни работи в стаята в хотела, доста по-обширна е от предишната, има бая място. Мъничко по-мизерна е, но аз не съм претенциозна. А и закусата в хотела е също толкова добра, колкото и в предишния – яйца и йогурт в големи количества, гледай кой ще е божественото тяло после 🙂 Правя опити да не вечерям. Не е особенно трудно, предвид, че за вечеря се налага да излизам в тоя студ, а и пари отиват по тоя повод 🙂

Чудя се до къде е стигнал Ники с подготовката за теста. Много ми се иска да го изкара, много малко му трябва, основно майндсет, самият материал не е труден, а и Силвия ще помага колкото може. Аз за нея не че не съм се притеснявала за теста, но тя си има нагласата и ми беше ясно, че ще го направи. Много ми е криво, че съм далече и не мога и аз да се вклЮча качествено в подготовката. Стискам палци на Ники и Лора за всичко, за което има да се стискат палци тия дни 🙂

Имаме си нов хладилник в къщи. И нов паркет. А скоро, надявам се и нова кухня. Баси, как ми се иска да се прибера и всичко да е готово. Знам, че в книгите това никога не се случва, прекалено нереалистично е. Но, както казва Роланд, в живота това се случва постоянно 😉

Емко ще изкара два дни само с тати, както научавам 🙂 Е, да им е честито, трябва по-често да се случват такива неща. Да видиш после, Куче, как ще пъди мен от стаята, за да е с теб само 🙂 Тъй де, не може цял живот до полата на мама, не е здравословно. Ни за него, ни за мама 🙂 Трябва да отскоча за релси за влакчето.

Баси, аз бетер на дневник го обърнах. Е, уотевър, мой си е 🙂
Ах, да не забравя. По повод тениските, не че някой ми иска мнението, а и не че моето мнение има значение, предвид обстоятелствата, но първото предложение ми се струва най-подходящо – много леко и стилизирано, идеално за тениска. Дори и да не е конкретно тази картинка,препоръката ми е да е в този стил, а не тия тромави дебелаци от другите картинки. Не че са лоши, но не ми изглеждат гот за тениска.

Advertisements
Published in: on ноември 2, 2006 at 2:01 pm  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2006/11/02/cs/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. Мацка, ако всички неща, за които има да се стискат палци тия дни, минат благополучно, имаме много да те черпим!!! {}

    Изглежда е готино в Прага, а да знаеш точно в момента как ти завиждам за пастичката… 😛


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: