Една нощ през самотния октомври.

Днес Прага наистина е златна – есенно златна. Не е толкова студено, колкото очаквах, т.е. студено е, но меко, няма вятър, спокойно е. Слънцето едва прозира през облаците, само ги оцветява в (познайте!) златно, без да огрява наистина. Съвсем есенно се заредих с ударна доза въглехидрати под формата на сушени плодове – ябълки и сливи, за да изкарам деня. Е, ударих и мръвката на обед, трябва да има баланс :-Р
Тоя път не го усетих даже полета, още няколко такива и ще спра да го възприемам различно от возенето в автобуса за работа. Но се гордея със себе си, за първи път пътувам съвсем сама, без „по-опитни“ колеги да ме водят за ръчичка. Дори успях да намеря изхода от летището!

Този път резервацията ми е за друг хотел от същата верига – малко по-близо е до офиса, но доста по-далече от центъра, а според колегите самият хотел е малко по-кофти.. ще го видим, аз и без това само ще спя и чета там, та едва ли ще ми направи впечатление. А и това значи повече разходка – и без това имам нужда от движение докато съм тук.
Много ми е спокойно и приятно тук. На тръгване бях разтревожена заради болестта на Емко и проблемите с майсторите, но сега говорих с Ангел и май се нареждат нещата. Така че отново ми е спокойно и приглушено, мисля си за тикви, плашила и Легенда за Сънливата долина. И за рошавия пес, който се въргаля в шумата край къщата на прокълнатия си придружител, докато сивата котка му хвърля ленив поглед от мястото си пред прага на лудата жена. Хикори-дикори-док…

На летището направих неочаквана покупка. Докато минавах край книгите, окото ми грабна Wizards and Glasses – четвъртата книга за Тъмната кула, която по една случайност прочетох при последното си идване в Прага. Май ми остана лЮбимата от поредицата, заради тиквената си атмосфера, а не заради лЮбовната исторя, както чувам били тенденциите. ЧарЮ трий… Не, не си я купих. На втори поглед открих The Dark Tower – финалната книга от поредицата, която по същото стечение на обстоятелствата чета в момента на български. За нея вече не се сдържах, за пръв път ще се пробвам да чета една книга паралелно на два езика от първи прочит. Така и не разбрах дали ка искаше да купя едната, другата или и двете. Габровската ми жилка ми нашепна да избера по-практичния вариант 🙂 На връщане може да взема и другата, ако са ми останали парички. Освен това по пътя към летището, далече в ляво има голям неонов надпис „Discordia“. Това вече е ка 🙂

Мекият ден и сушените плодове ми напомнят за онзи приятен октомврийски следобед преди години, когато заедно с Мила седяхме в задната стая с изглед към градината на старата къща на Милена в Надежда, ядяхме сушени сливи и пресни орехи и слушахме Ричард Клайдермановото изпълнение на I just call to say I love you. Тогава ли скрихме тайните послания в свещника?

Тази вечер изпускам два купона и едно факелно шествие, но пък печеля разходка из Прага в нощта на Вси Светии. И без това в София от чудене къде да ида, щях да си остана в къщи 🙂 Дали да не отскоча до Черния Орел?

Advertisements
Published in: on октомври 31, 2006 at 4:48 pm  7 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2006/10/31/a-night/trackback/

RSS feed for comments on this post.

7 КоментариВашият коментар

  1. ei kato imavreme ste razgledam podrobno na pruw pogled mi haresa bloga

  2. Ееххх 🙂 пресните орехи 🙂

    На мен ми липсват, честно казано, онзи ден ми се случи да събирам едни жълти листа от една зелена трева, а това върви естествено с млади орехчета, и когато няма, е малко тъжно..
    Бтв, книгите имат това свойство да изскачат когато най-добре ще паснат на обстановката. Само мога да си представям в есенна Прага колко много обстановки има 🙂 Отделно от Старопрамен гранат, което е правено като специален трибют към есента, според мен, и разните закътани кръчми, които…също така са правени май 🙂
    Отскочи до Орела и си похапни моля както пише в книгата, ний от по-малко вълшебните места ще завиждаме кротко 😉

    А в свещника нещата ги крихме една късна пролет и бяхме вътре в къщата. Някой намери ли го тоз свещник? Познала ли съм кой ще се бракува първи? 😉

  3. Айде-айде, кво се прайш пък ти с „по-малко вълшебните“ места. Точно то теб не го очаквах 🙂 Чакам те тая седмица, има място за спане при мен в хотела. Ако ми пишеш мейл, ще ти пратя и телефона ми тук. Хайде, на една бира разстояние ти е!

    Свещника сигурно се мота някъде по долапите миленски, но май никой тогава не позна (ха-ха-ха, гадно ли ви е, че така ви минах :-Р )

    Ходих до Орела снощи, ама ядох други работи. И гледах Челси-Барса. Имаше едни руснаци на съседната маса, те се интересуваха от резултатите на Спартак Москва, аз се интересувах от Левски София и ни пуснаха телетекста на другия телевизор да следим, щото не ги даваха и двата мача по чешките телевизии. Руснаците много ми се израдваха, че им разбирам като си говорят (то и аз се изненадах де, с моя руски от 4-ти клас)

    Баси, голям гърч това, времевата разлика. Смених лятно-зимно време преди четири дни и два дни след това – източно-централно европейско и сега съм два часа назад 🙂 Сутринта в 5:30 се ококорих (7:30 по ненстроения ми биологичен часовник)

    Айде, домъквай си кльощавия задник насам, че да има ского да пия!

  4. Мм, кой препрочита Зелазни… 😉

  5. Зелазни спрях да го препрочитам когато се хванах, че цитирам текста три изречения напред. Спрях, защото се уплаших, че накрая може да намеря грешка в текста 😉

  6. Задника отдавна не е кльощав, уви, и няма как да се мъкне никъде, още по-уви 😦 😦 От два дни съм в позицията на новака в офиса, дето всички го набутват с най-скучната работа и му темерутстват. Така че май ще е по-лесно ти да се домъкнеш 🙂

    Пък аз снощи гледах точно Спартак Москва, т.е. фърлях едно око иззад бирата, и не съм искала никакъв телетекст за Левски, за да не си развалям настроението……много правилно, както се оказа :/

    Айде… събирай парчета от зелени пелерини, носени от червенокоси жени в полунощ… за догодина, да си имаш 🙂

  7. Баси, дори събота и неделя ли не можеш? Мрън 😦
    Нищо, другия път. А аз ще се домъкна към вас по-нататък, ще видя дали не мога да навия и мъжото за една разходка 🙂

    Милчик, дай ми някакъв твой мейл, искам да те питам нещо.
    Пиши ми на lady_tunder@yahoo.com


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: