Final Count-down

Преди време гледах по някое от дискъвъритата филмче за излитането на космическите совалки. Много се удивих от осъзнаването на иначе съвсем логичния факт, че предстартовото броене изобщо не е за красота или за да може публиката да затаява дъх. Нито е нещо, което е така просто защото е така. Предстартовото броене си има своята функция – синхронизиране на системите, сверяване на часовниците, извършване на необходимите технически предполетни операции в точното време. На ен-тата минута се пускат двигателите, на еди-коя-си се подава еди-коя-си команда, проверяват се разни показатели, натискат се разни копчета, които водят до протичане на какви ли не сложни технически процеси, необходими за стартирането. Наземните технически екипи пъплят по площадката, проверяват това и онова, задействат другото, поставят нещо си. Наземните контролни екипи следят показателите от командната зала, подават нужните команди в нужния момент, всеки има точно определена задача, чиято функция трябва да бъде задействана в точния момент и предстартовото броене казва кой е той.

Лудницата е пълна и в същото време е синхронизирана до секунда, всеки чарк е на мястото си, всеки изплнява функцията си в точното време. И всичко това е с една единствена цел – огромното нещо да се отдели от земната повърхност, при това със скорост, която ще го изкара в орбита. Усещането от наблюдаването на подобен процес е монументално. Едно е да гледаш как някакъв чичко зад кадър брои и накрая совалката се отлепя сред огън и жупел, съвсем друго е да усещаш и осмисляш безбройните чаркове, които се търкалят с пределна точност и водят до момента на кулминацията – ускорение, което те изстрелва в безкрайността…

Предстартовото броене е също като „онази част от някое рокпарче, когато китарите, басът и барабаните започваха да жулят бясно, устремени към неизбежната разтърсваща кулминация.“

Подобно усещане изпитах и последния път, когато летях със самолет. Ако летите и наблюдаванте внимателно през прозореца, ще забележите всички технически екипи, които се мотат около самолета дори и на най-забутаното и задръстено летище, зареждат гориво, возят багажа, извършват технически прегледи на самолета непосредствено преди полета… Това, което не можете да видите, но на част от което аз случайно станах свидетел веднъж (имах късмета да се повозя в пилотската кабина малко преди кацането) е постоянната комуникация между пилотите и РВД кулата. Това сме го гледали по филмите, да речем, но самата мисъл, че всичко е ИСТИНСКО, че това НАИСТИНА се случва, при това ежедневно, по много пъти, ми напомня за пореден път в кой век живеем.

И всичко това води до един-единствен финал – отделянето на самолета от пистата и набирането на височина след като е била набрана необходимата скорост. Много… невероятно?

//Ноут ту селф: Другия път като ме залее острата форма на нелечиния ескейпизъм, да си отворя тоя пост и да си го препрочета. Три пъти.

Advertisements
Published in: on октомври 27, 2006 at 10:56 am  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://ladythistle.wordpress.com/2006/10/27/final-count-down/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: