Somewhere, Somehow…

If youre there and you care
And you listen very careful, darling
Youll hear my prayer

And if you hear, loud and clear
You would get a million kisses from me
Somewhere, somehow

And if the nights a lonely time for you
Just listen to the words I gave to you
Let the song of ours play one more time
Somewhere, somehow
Ill be there

Went out walkin in the morning
Standing in the pouring rain
Let it run all over me

Stayed up late last night
Tryin to put all the things right
Then your tears roll over me

And if the nights a lonely time for you
Just listen to the words I gave to you
Let the song of ours play one more time
Somewhere somehow
Ill be there

If youre there, and you care
Youll get a million kisses from me
Somewhere, somehow

And if you feel like I feel
Love cuts the deepest part of me
Somewhere, somehow

And if the nights a lonely time for you
Just listen to the words I gave to you
Let the song of ours play one more time
Somewhere, somehow
Ill be there


Published in: on ноември 15, 2008 at 12:57 pm  Comments (9)  

Ulalume

by Edgar Allan Poe

Намерено на най-странното място на света….

The skies they were ashen and sober;
The leaves they were crisped and sere –
The leaves they were withering and sere;
It was night in the lonesome October
Of my most immemorial year:
It was hard by the dim lake of Auber,
In the misty mid region of Weir –
It was down by the dank tarn of Auber,
In the ghoul-haunted woodland of Weir.Here once, through and alley Titanic,
Of cypress, I roamed with my Soul –
Of cypress, with Psyche, my Soul.
These were days when my heart was volcanic
As the scoriac rivers that roll –
As the lavas that restlessly roll
Their sulphurous currents down Yaanek
In the ultimate climes of the pole –
That groan as they roll down Mount Yaanek
In the realms of the boreal pole.

Our talk had been serious and sober,
But our thoughts they were palsied and sere –
Our memories were treacherous and sere, –
For we knew not the month was October,
And we marked not the night of the year
(Ah, night of all nights in the year!) –
We noted not the dim lake of Auber
(Though once we had journeyed down here) –
Remembered not the dank tarn of Auber,
Nor the ghoul-haunted woodland of Weir.

And now, as the night was senescent
And star-dials pointed to morn –
As the star-dials hinted of morn –
At the end of our path a liquescent
And nebulous lustre was born,
Out of which a miraculous crescent
Arose with a duplicate horn –
Astarte’s bediamonded crescent
Distinct with its duplicate horn.

And I said: “She is warmer than Dian;
She rolls through an ether of sighs –
She revels in a region of sighs:
She has seen that the tears are not dry on
These cheeks, where the worm never dies,
And has come past the stars of the Lion
To point us the path to the skies –
To the Lethean peace of the skies –
Come up, in despite of the Lion,
To shine on us with her bright eyes –
Come up through the lair of the Lion,
With love in her luminous eyes.”

But Psyche, uplifting her finger,
Said: “Sadly this star I mistrust –
Her pallor I strangely mistrust:
Ah, hasten! -ah, let us not linger!
Ah, fly! -let us fly! -for we must.”
In terror she spoke, letting sink her
Wings until they trailed in the dust –
In agony sobbed, letting sink her
Plumes till they trailed in the dust –
Till they sorrowfully trailed in the dust.

I replied: “This is nothing but dreaming:
Let us on by this tremulous light!
Let us bathe in this crystalline light!
Its Sybilic splendour is beaming
With Hope and in Beauty tonight! –
See! -it flickers up the sky through the night!
Ah, we safely may trust to its gleaming,
And be sure it will lead us aright –
We safely may trust to a gleaming,
That cannot but guide us aright,
Since it flickers up to Heaven through the night.”

Thus I pacified Psyche and kissed her,
And tempted her out of her gloom –
And conquered her scruples and gloom;
And we passed to the end of the vista,
But were stopped by the door of a tomb –
By the door of a legended tomb;
And I said: “What is written, sweet sister,
On the door of this legended tomb?”
She replied: “Ulalume -Ulalume –
‘Tis the vault of thy lost Ulalume!”

Then my heart it grew ashen and sober
As the leaves that were crisped and sere –
As the leaves that were withering and sere;
And I cried: “It was surely October
On this very night of last year
That I journeyed -I journeyed down here! –
That I brought a dread burden down here –
On this night of all nights in the year,
Ah, what demon hath tempted me here?
Well I know, now, this dim lake of Auber –
This misty mid region of Weir –
Well I know, now, this dank tarn of Auber,
This ghoul-haunted woodland of Weir.”

Published in: on октомври 8, 2008 at 11:20 am  Comments (2)  

Айде на книжкитеее

Мордред ми хвърли поредната ръкавица, което от една страна леко ме притеснява, от друга ме кара да се чуствам освежена, малко хора се сещат, че имам блог, още по-малко го четат, особено напоследък, когато позанемарих писането в него. Може би това е добър повод да го съживя блогчето, като се замисля…

Става дума за поредната блог-игра, посоченият човек трябва да изкаже мниение за:

1) Последните три книги, които е прочел

2) Последните три книги, които си е купил

3) Три книги, които иска да препрочете

След което да посочи още трима (тук май бройката не е задължителна) които да направят същото. Да, трябва да опише и правилата на играта в поста си. (Кой си няма работа да ги измисля тия неща?)

Да караме подред.

1) Последни три прочетени

1.1. Последно прочетох Вещерът. Много симпатично, свежо, разчупено. Формата на разказчетата ми напомни по някакъв начин Влад Талтош. Идеята с приказките ката основа на всеки разказ ми допада. Стилът е много четивен. Определено ми допаднаха както светът, така и героят. Не мога да не си призная, че отдавна чаках да започнат да издават поредицата на български. Имах нужда да прочета ново фентази, което хем да ми хареса, хем като го чета да не си мисля „леле, това вече съм го чела еди къде си“. Последното всъщност май е най-големия плюс на книгата. А, хуморът също е добър.

1.2. Чупливите неща на Геймън. Сборникът е… болен! Не ми хрумва друго описание. Всеки от разказите оставя особен вкус в устата и онова особенно усещане, което имаш когато се будиш от кошмари – вече започваш да се осъзнаваш кой си и къде си и че в ТОЗИ свят всичко е наред, но присвиването в стомаха и натрапчивата тревожност в задната част на съзнанието те карат да се озърташ малко по-внимателно към тъмните ъгли…

1.3. Мисля, че на трето място назад във времето е редно да поставя сборника Памет, идентичност, съзнание – изключително интересно мултидисциплинарно изследване по темата. Някои от нещата ги бях слушала на лекции и чела на други места, но дори те си заслужаваха преговарянето.

2) Последни три купени

Тук ми е трудно да се вместя в рамките на заданието, последно купих на куп около десетина книги, дори не мога да си спомня със сигурност всичките, но определено присъстваха Вещерът, Чупливи неща, Телепорт, последната от червената серия (последна към момента на пазаруването, преди около месец, сега май е излязла и новата за Стен), няколко книги от Зона 51 за попълване на колекцията, последната книга на Андрея Илиев за подарък на Ангел, както и Емил от Льонеберя, която все още не съм се осмелила да започнем да четем вечер. Надявам се това да върши работа.

3) Три, които искам да препрочета

3.1. Хъм, определено искам да си препрочета Пратчет, напоследък покрай филма по Цвета на магията, покрай опита ми да чета THUD в оригинал и покрай няколко разговора за негови книги с различни хора открих колко малко си спомням. Даже почнах, но тъй като той е все едно една голяма полуеднородна маса и още съм в началото (на третата книга) прецених че е рано да влиза в точка едно😉

3.2. От около година се каня да препрочета Името на розата. Проблемът е, че изданието което й имам е на Труд и е пълно с правописни и печатни грешки, поради което се чете отвратително и трябва да се наканя да я взема от нашите. През това време препрочетох Махалото на Фуко, което имам в доста по-достойното издание на Бард, тъй като ми се стори светотатство този екземпляр да си седи нечетен – аз съм чела старото издание, което е на родителите ми, а това го бях взела за у нас просто защото Е.🙂

3.3. Трудно ми е да се сетя трета книга за препрочитане. Последната ми полвин година мина основно в препрочитане, преговорих си всички любими книги и поредици. Чуствам, че след като приключа с Пратчет ще съм по-скоро отворена към нови неща. Иска ми се да кажа,ч е бих препрочела Хрониките на Амбър, но това спрях да го правя преди години, когато четейки установих, че си прехвърлям наум изреченията за следващите няколко парграфа напред преди да съм ги прочела. Спрях преди да хвана текста в грешка😎. Предполагам, че следващото което ще препрочета, ще бъде Сага за огън и лед. Или поне се надявам да е следващото, защото ще седна да ги препрочитам когато новата излезе на английски😉

И така, моята мисия в този пост ще бъде окончателно завършена когато призова нови три клона на спам-дървото. Тъй като този пост доста поразбуди позаспалият ми иначе блог, мисля да се опитам да събудя други три „поспаланковци“. Любопитно ми е дали ще се отзоват. Това са Лора , Силвия и Йо.

Published in: on май 15, 2008 at 5:42 pm  Comments (2)  

Великден се отменя

Намериха тялото.

И Коледа се отменя, откриха кой е бащата😀

Published in: on април 27, 2008 at 12:11 am  Comments (4)  

I have PMS and a handgun, any questions?

Днес се събуждах около час и когато успях окончателно да се надигна, вече бях в изключително кисело настроение. По целия път за работа (вече минавам през Хладилника, оказва се значително по-бързо) бях кисела и спечена и ядосана и така си и отидох на работа. И докато седях и се чудех къде да избия малко предменструална агресия, дойде гениалната идея. Не ми се ходеше сама, но за щастие агитката се нави и резултатът беше един пълнител iзпразнен в мишената. За съжаление стрелбището беше резервирано за урок след това и нямаше време за повече😦

От 15-те изстрела само полвината попаднаха в мишената, но за това пък бяха красиво групирани в областта на слабините. Направо си е хедшот, в един по-широк смисъл😉 Е кажете, че не съм ядосана жена😎

Published in: on април 8, 2008 at 5:03 pm  Comments (5)  

Двете вещици…

Имам много ясен спомен от детските години или по-скоро от детските години на сестра ми. Имахме една книжка – Водните дечица, синя, голям формат, с много красиви илюстрации. Предполагам, че е била на сестра ми, която е 5 години по-малка, а аз съм била вече в онази възраст, в която категорично отричаш да имаш общо с каквито и да е „детски“ работи, но съвсем не искаш да си признаеш, че продължават да са ти интересни😉

В тази книга имаше две вещици, които ми бяха станали много любими – Дръжсесдругитетъйкакто Искашстебдаседържат, която беше млада, добра и красива и Стебщеседържаттъйкакто Тисдругитесиседържал, която беше дърта, сурова и справедлива… бахти, има ли справедливост на тоя свят и има ли хора-огледала, които дават на един човек точно това, което получават от него?

Понякога ми се иска да вярвам, че съм онова зло, което е необходимо, за да се изправи срещу останалите злин, но уви, все още ми е нисък левъла…

Published in: on април 2, 2008 at 11:03 am  Comments (3)  

Така е добре

… чисто и подредено като вкъщи преди купон – боклукът е натикан по шкафовете, а рафтовете са празни като в соц магазин.

Наздраве!

Бахти, не вярвах, че ще стигна до там да ми трябва алкохол, за да се чуствам добре , но май помага все пак. Яко, ако бях някакво непукистко същество, дето си блее в ливадата и се радва на трева и да го доят редовно. Ама аз неее, да бъда мислещо, да го еба… къде се бутам в А-категорията? Като падаш от високо боли😦 Но пък болката е ок, щом боли, значи още си жив, нали така, братя мои😀

Току-що си представих, че напускам работа, тегля майна на всичко и всички и отивам да си живея в някаква планина. Или поле. Или край море. Или където и да е, където няма плох. И ми стана едно леееекона душата.

Днес гледах пак един от епизодите на Шарп. нещо много Коруиновско имаше в цялата работа, мисля, че това е песничката, която си е тананикал в строя и е станала популярна. Носи някаква есенция на тогава, когато се прибирах следобед от училище, за да чета някаква книжка и да си правя замъците. Новата ми китара също ми напомня, макар че е много по-качествена от онази, която ми висеше тогава на стената заедно с розата и маската и картата на Средната Земя. Както и онзи отвратителен розов надпис който с такава липса на вкус боцнах под герба с еднорога. Чудя се дали си пазя някъде герба? Имаше едни плочки по една пътека в парка. И зад завоя, в ляво – замък с кръгли кули, с пукнатина в зида в ляво от вратата.

Но да се върнем още по-назад, към зелените гергьовски поляни и огромните букети теменужки и иглика, събирани от братовчедите по беатрикспотъровския път между двата ниски зида и кончета в конюшната и мъничките патета, които прабаба ни показа, както и новороденото теленце. И голямата, светла и топла стая за следобеден сън в пристройката.

Има някакъв намек за ред и спокойствие дълбоко в душата ми, но е по-дълбоко заровен и от музикалния ми слух😀

Наздраве още веднъж. За героите, които се подстригват! Аз отивам да си тествам подаръка😉

Published in: on февруари 21, 2008 at 12:22 am  Comments (1)  

Over the hills and far away…

Изрязан звук от филмчето, леко кофти си личи монтажа, но ми остава фаворит, на записаната извън филма версия на песента текстът е леко различен и липсват любими куплети, а тук си ги има. А и все пак.. 95’т райфълс…

Here’s forty shillings on the drum
For those who’ll volunteer to come
To ‘list and fight the foe today
Over the hills and far away

Rf:
O’er the hills and o’er the main
Through Flanders, Portugal and Spain
King George commands, and we obey
Over the hills and far away…

Through smoke and fire and shot and shell
and to the very walls of hell
But we shall stand and we shall stay
Over the hills and far away

Though I may travel far from Spain
Part of me shall still remain
For you are with me night and day
And over the hills and far away

Then fall in, lads, behind the drum
With colours blazing like the sun
Along the road to come what may
Over the hills and far away

When evil stalks upon the land
I’ll neither hold nor stay me hand
But fight to win a better day
Over the hills and far away

If I should fall to rise no more
As many comrades did before
Ask the fifes and drums to play
Over the hills and far away

Let kings and tyrants come and go
I’ll stand adjudged by what I know
A soldier’s life I’ll ne’er gainsay
Over the hills and far away

Then fall in, lads, behind the drum
With Colours blazing like the sun
Along the road to come what may
Over the hills and far away

Rf:
O’er the hills and o’er the main
Through Flanders, Portugal and Spain
King George commands, and we obey
Over the hills and far away…

А ето и песента цяла, записана, а не изрязана от филма, но уви, с по-малко куплети:

И на края, но не на последно място, нещо, на което попаднах докато търсех горните, надявам се, че ще се намери кой да го оцени😀

Published in: on януари 2, 2008 at 2:13 am  Comments (9)  

So this is Christmas, and what have you done?

Празникът, който наричаме Коледа, реално е традиционното празнуване на най-дългата нощ в годината. Мястото му е на 22-ви срещи 23-ри декември, но след като датата е била фиксирана веднъж, с времето източникът е бил забравен (и умишлено замазан), а за хилядолетие има около ден изместване на точката на слънцестоенето.

Представи си, че си човек, живеещ в умерения пояс на северното полукълбо или по-насевер във век, в който няма ток, няма прано, няма топла вода, а храната през зимата е каквото си складираш през лятото. Представи си, че всяка вечер се сгушваш край огъня и събираш остатъците от топлината му до сутринта, а с удължаването на нощта, това е все по-трудно. Представи си, че запасите ти от храна са ограничени и знаеш, че щом нощта почне да късее, а денят да се удължава, това е знак, че има шанс да ти стигне до пролетта. Представи си изконния човешки страх от тъмото и неизвестното, който неизменно върви с дългите нощи, тъмнината и студът. И си представи след всичко това какво огромно значение има тази най-дълга нощ, след която всяка следваща ще бъде все по-къса и по-къса – явен признак за победата на денят над нощта, на светлината над тъмнината – надежда за спасение, светлина в мрака (ринг а бел?)

Това е само първичният смисъл на празника. В ролята си на астрономически важен ден, а от там важен за прекланящият се пред вселенските тайни човек, той е отдавна празнуван по един или друг начин от всички езически племена, по времето, когато християните разпростират учението си из Европа. Те не могат от раз да променят вярванията на хората, защото те са дълбоко заложени в културният им биос, част са от живота и бита им. Те могат само да вземат старите обичаи и да им придадат нов смисъл. И так се ражда празнуваната днес Коледа – празник на който се ражда спасение, надежда и светлина. Каква по-подходяща алегория, когато искаме да намерим добра дата, на която да почетем раждането на християнския Спасител?

В личен план Коледа за мен е лакмус. Тя е оная тънка лентичка настроение, която се оцветява спрямо моментното състояние във време, когато всички трябва да са по презумпция „щастливи“. Ако ти е леко на душата и си изкараш добре със или без коледно дръвче, със или без празнична трапеза, със или без подаръци и купища развълнувани роднини, (или ВЪПРЕКИ всички тези неща😉 ) това е ясен знак, че дядо Коледа ти е донесъл най-хубавият подарък – целогодишно щастие, минимално количество стрес, душевен мир или уотевър както му викат на тоя шит🙂 Ако ли пък ти се гади от всичко, камо ли елхи и елени, коледните яденета са ти в повече и (както винаги) солта на едното липсва, другото е с кофти продукти, а третото не си успял да приготвиш, скарали сте се с всички за това какви подаръци да се подаряват и всяко от горните е най-ужасното нещо на света, то май е крайно време да преосмислиш живота си и да се запиташ „Искам ли да живея по начин, по който всяка от тези глупости може да ми развали настроението за дни напред?“

Защо Коледа? Коледа, искаме или не, е най-големият празнуван в нашата култура семеен празник. Дори при лично нежелание от страна на даден индивид да признава Коледа за празник, това не променя многото почивни дни, нито нашествието от роднини и приятели, чиито културен биос е по-дълбоко набит от този на хипотетичният непразнуващ индивид. Коледа е за добро или лошо моментът, в който всеки има възможност за момент да се откъсне от шеметния ритъм и да види животът си такъв, какъвто е. Да се срещне с хората, с които е близък и общува повече или по-малко, да се замисли има ли на кого да подари по нещо и да разбере кой се е сетил за него с подарък и кой не е. Да си остане в къщи няколко дена и да види семейството си наистина, в контекст, различен от обичайното ежедневие (това в известна степен важи и за почивките, но за тях друг пост). С две думи това е времето, когато човек се изправя гол-голеничък пред начина си на живот. Ако животът му е удовлетворителен, Коледата също ще бъде, без значение как и дали се празнува. И обратното.

Ако ти е глупаво, неприятно, скапано или нещастно, ако имаш очи да видиш, сърце да усетиш и мозък да осмислиш, сега е моментът😀 Цяла една нова година стои пред теб и чака да ти даде всичкото време на света, за да си щастлив догодина по Коледа. И не само догодина и не само по Коледа. Стискам палци🙂

Published in: on декември 25, 2007 at 10:35 pm  Comments (2)  

Days like this…

Ето един кратък пример как един единствен ден може съвсем случайно и непреднамерено да преобърне живота на човек. Вчера имах среща с Лора, целта беше да отидем на някакъв неведом кастинг за статисти – тя защото си търси работа, а аз – защото ми беше интересно да видя какво е. Оказа се, че сме подранили с цяла седмица и след бързо хапване в О!Пишка реших да изпратя нея и колежката й до лекцията й в Ректората, с тенденция след това най-накрая да си потърся дългоочакваната и все отлагана диплома. След сложно развитие, включващо липсваща лекция, по-късен приемен час и разходка в парка, най-накрая се добрах до заветния документ, оказа се очудващо лесно. Вече имам листче, на което пише, че съм бакалавър😀.

И от тук следва вечният въпрос – и сега какво? Имам странното чуство, че толкова дълго отлагах съзнателно получаването на дипломата именно за да избегна да си го задам. С Лора бяхме обсъдили възможностите за магистратура и се оказахме единодушни – стува си само ако е в НБУ. Цените не са много по-високи отколкото в Софийския, а качеството е на много по-високо ниво. И без това с моя успех от дипломата в СУ е много вероятно да не ме вземат *изчервяв*. Принципно от няколко месеца обмислях възможностите за магистратури, но поради финансови причини (изплащам кола), отлагах бленуваната степен за догодина. Бях си харесала няколко варианта сред предлаганите от НБУ, но за част от тях трябваше да полагам допълнителни приравнителни изпити за да ме приемат, а друга част не се провеждат поради липса на кандидати.

Когато се оказах отново пред компютъра, заредена с диплома и ентусиазъм, реших все пак отново да проверя тазгодишните възможности. От трите ми фаворита – Компютърна лингвистика, Когнитивна наука и Контратероризам (да, съвсем сериозно!), единствено Когнитивната съществува реално този семестър. Пари – не малко. Бръм. Тогава ми блесна, майка ми от няколко месеца най-настоятелно ме пита дали ми трябват пари. Обадих й се, говорихме и ето ме – заредена с нужните средства за следване! Тя настоява да ми ги даде просто така, но аз съм решила категорично да й ги върна веднага, щом си изплатя колата.

Срокове? Мамка му, изтекли са миналата седмица! Чакай да питаме – обаждам се на няколко души, з акоито знам, че учат в НБУ. Единият дори работи в департамент Информатика (Филип). Научавам, че щом има пари, шансовете да ме вземат са доста добри. Какво пък, да пробваме. Раазглеждам отново учебната програма и възможностите за развитие, които следват от специалността, получавам от трети места информация за департамента, която ми вдъхва все повече и повече доверие – сериозна научна дейност, добра база, лаборатории, експерименти… ентусиазирам се все повече и повече. Решавам да проверя при първа възможност на място. Преглеждам си мислено плановете за седмицата – мамка му, когато наистина „имам време“, може да се окаже късно. Чудесно, да си създадем малко време. Размествам плановете и отивам до университета същата вечер след работа. След дълго лутане из сградите, като по чудо откривам мястото, което ми трябва и като по още по-голямо чудо шефката на магистърската програма, кяото ме интересува, се оказва там. Сроковете за записване се оказват удължени, въпреки че семестъра реално е почнал. Изпуснала съм само по една лекция от всичко. След сериозен разговор, в който тя ми представя възможностите и условията, вече знам какво ще уча. 😀 Утре отивам да се запиша. Има някаква възможност да си използвам отпуската, която пазех за коледна ваканция и да си разместя работата така, че дори да ходя на лекции, получих неокончателната програма и всичко важно е събрано в понеделник и вторник следобед.

Леко притеснителният момент е, че всички лекции се водят на английски, но мисля, че ако ходя редовно, ще свикна и ще се справя. Нямам някаква степен по езика, но го ползвам свободно за лични интереси и работа и не би трябвало да ми отнеме много време, за да навляза в терминологията.

Сега ми е някакво странно. От една страна съм ентусиазирана, програмата ми харесва, когнитивната наука изучава човешките познавателни процеси – възприятие, внимание, мислене, памет, език, обучение на различни нива: – поведенческо – изпълнение (какво), когнитивно/психологически- алгоритми (как), биологично – физиологични структури. Това е интердисциплинарна наука, която използва методи и достижения от пет основни области и ги преплита – философия, информатика, лингвистика, психология и невронауки. Имам силни интереси в три от изброените, едното ми е бакалавърска специалност. Самата интердисциплинарна насоченост е изключително привлекателна за мен – не обичам да се забивам в една посока и да дълбая само в нея. От части това е причината навремето да избера информатиката – тя има приложение в много и различни области. Но това, когнитивната наука, НАИСТИНА засяга и развива различни области. При това основно такива, които представляват интерес за мен.

От друга страна ми е леко притеснено. Работа, дете, тренировки, китара, че и учене на всичкото отгоре? При това на английски, мога ли да се справя? Защо не, реално? Мисля, че се чуствам най-добре, когато гоня някакви цели. Когато имам реални и съзнателни желания за постигане. Нещо, което ми е интересно и на което мога да отдавам максимално свободното си време. Да, мога да чета интересни неща, да тренирам интересни неща, да мотая в интернет интересни неща, но всичко това е някак си.. хаотично? Безцелно? Просто някакъв път/кръстопът, който дори и да води някъде, е прекалено абстрактен. Мисля, че липсата на конкретни, задържащи вниманието ми цели и дейности доведе до голяма стпен до празнотата, която чуствах последните месеци. Дори и когато правех интересни неща, ги чуствах някак си празни, лишени от достатъчно силен смисъл в личен план. Остава да видя дали ученето ще успее да запълни тази дупка или отново чепа е квадратен😀 Тайм уил шоу.

Каква е поуката от цялата работа? Найки!😀

Published in: on октомври 3, 2007 at 1:06 pm  Comments (10)