Великден се отменя

Намериха тялото.

И Коледа се отменя,  откриха кой е бащата

Двете вещици…

Имам много ясен спомен от детските години или по-скоро от детските години на сестра ми. Имахме една книжка - Водните дечица, синя, голям формат, с много красиви илюстрации. Предполагам, че е била на сестра ми, която е 5 години по-малка, а аз съм била вече в онази възраст, в която категорично отричаш да имаш общо с каквито и да е “детски” работи, но съвсем не искаш да си признаеш, че продължават да са ти интересни

В тази книга имаше две вещици, които ми бяха станали много любими - Дръжсесдругитетъйкакто Искашстебдаседържат, която беше млада, добра и красива и Стебщеседържаттъйкакто Тисдругитесиседържал, която беше дърта, сурова и справедлива… бахти, има ли справедливост на тоя свят и има ли хора-огледала, които дават на един човек точно това, което получават от него?

Понякога ми се иска да вярвам, че съм онова зло, което е необходимо, за да се изправи срещу останалите злин, но уви, все още ми е нисък левъла…

Така е добре

… чисто и подредено като вкъщи преди купон - боклукът е натикан по шкафовете, а рафтовете са празни като в соц магазин.

Наздраве!

Бахти, не вярвах, че ще стигна до там да ми трябва алкохол, за да се чуствам добре , но май помага все пак. Яко, ако бях някакво непукистко същество, дето си блее в ливадата и се радва на трева и да го доят редовно. Ама аз неее, да бъда мислещо, да го еба… къде се бутам в А-категорията? Като падаш от високо боли Но пък болката е ок, щом боли, значи още си жив, нали така, братя мои

Току-що си представих, че напускам работа, тегля майна на всичко и всички и отивам да си живея в някаква планина. Или поле. Или край море. Или където и да е, където няма плох. И ми стана едно леееекона душата.

Днес гледах пак един от епизодите на Шарп. нещо много Коруиновско имаше в цялата работа, мисля, че това е песничката, която си е тананикал в строя и е станала популярна. Носи някаква есенция на тогава, когато се прибирах следобед от училище, за да чета някаква книжка и да си правя замъците. Новата ми китара също ми напомня, макар че е много по-качествена от онази, която ми висеше тогава на стената заедно с розата и маската и картата на Средната Земя. Както и онзи отвратителен розов надпис който с такава липса на вкус боцнах под герба с еднорога. Чудя се дали си пазя някъде герба? Имаше едни плочки по една пътека в парка. И зад завоя, в ляво - замък с кръгли кули, с пукнатина в зида в ляво от вратата.

Но да се върнем още по-назад, към зелените гергьовски поляни и огромните букети теменужки и иглика, събирани от братовчедите по беатрикспотъровския път между двата ниски зида и кончета в конюшната и мъничките патета, които прабаба ни показа, както и новороденото теленце. И голямата, светла и топла стая за следобеден сън в пристройката.

Има някакъв намек за ред и спокойствие дълбоко в душата ми, но е по-дълбоко заровен и от музикалния ми слух

Наздраве още веднъж. За героите, които се подстригват! Аз отивам да си тествам подаръка

Over the hills and far away…

Изрязан звук от филмчето, леко кофти си личи монтажа, но ми остава фаворит, на записаната извън филма версия на песента текстът е леко различен и липсват любими куплети, а тук си ги има. А и все пак.. 95′т райфълс…

Here’s forty shillings on the drum
For those who’ll volunteer to come
To ‘list and fight the foe today
Over the hills and far away

Rf:
O’er the hills and o’er the main
Through Flanders, Portugal and Spain
King George commands, and we obey
Over the hills and far away…

Through smoke and fire and shot and shell
and to the very walls of hell
But we shall stand and we shall stay
Over the hills and far away

Though I may travel far from Spain
Part of me shall still remain
For you are with me night and day
And over the hills and far away

Then fall in, lads, behind the drum
With colours blazing like the sun
Along the road to come what may
Over the hills and far away

When evil stalks upon the land
I’ll neither hold nor stay me hand
But fight to win a better day
Over the hills and far away

If I should fall to rise no more
As many comrades did before
Ask the fifes and drums to play
Over the hills and far away

Let kings and tyrants come and go
I’ll stand adjudged by what I know
A soldier’s life I’ll ne’er gainsay
Over the hills and far away

Then fall in, lads, behind the drum
With Colours blazing like the sun
Along the road to come what may
Over the hills and far away

Rf:
O’er the hills and o’er the main
Through Flanders, Portugal and Spain
King George commands, and we obey
Over the hills and far away…

А ето и песента цяла, записана, а не изрязана от филма, но уви, с по-малко куплети:

И на края, но не на последно място, нещо, на което попаднах докато търсех горните, надявам се, че ще се намери кой да го оцени

Days like this…

Ето един кратък пример как един единствен ден може съвсем случайно и непреднамерено да преобърне живота на човек. Вчера имах среща с Лора, целта беше да отидем на някакъв неведом кастинг за статисти - тя защото си търси работа, а аз - защото ми беше интересно да видя какво е. Оказа се, че сме подранили с цяла седмица и след бързо хапване в О!Пишка реших да изпратя нея и колежката й до лекцията й в Ректората, с тенденция след това най-накрая да си потърся дългоочакваната и все отлагана диплома. След сложно развитие, включващо липсваща лекция, по-късен приемен час и разходка в парка, най-накрая се добрах до заветния документ, оказа се очудващо лесно. Вече имам листче, на което пише, че съм бакалавър :-D.

И от тук следва вечният въпрос - и сега какво? Имам странното чуство, че толкова дълго отлагах съзнателно получаването на дипломата именно за да избегна да си го задам. С Лора бяхме обсъдили възможностите за магистратура и се оказахме единодушни - стува си само ако е в НБУ. Цените не са много по-високи отколкото в Софийския, а качеството е на много по-високо ниво. И без това с моя успех от дипломата в СУ е много вероятно да не ме вземат *изчервяв*. Принципно от няколко месеца обмислях възможностите за магистратури, но поради финансови причини (изплащам кола), отлагах бленуваната степен за догодина. Бях си харесала няколко варианта сред предлаганите от НБУ, но за част от тях трябваше да полагам допълнителни приравнителни изпити за да ме приемат, а друга част не се провеждат поради липса на кандидати.

Когато се оказах отново пред компютъра, заредена с диплома и ентусиазъм, реших все пак отново да проверя тазгодишните възможности. От трите ми фаворита - Компютърна лингвистика, Когнитивна наука и Контратероризам (да, съвсем сериозно!), единствено Когнитивната съществува реално този семестър. Пари - не малко. Бръм. Тогава ми блесна, майка ми от няколко месеца най-настоятелно ме пита дали ми трябват пари. Обадих й се, говорихме и ето ме - заредена с нужните средства за следване! Тя настоява да ми ги даде просто така, но аз съм решила категорично да й ги върна веднага, щом си изплатя колата.

Срокове? Мамка му, изтекли са миналата седмица! Чакай да питаме - обаждам се на няколко души, з акоито знам, че учат в НБУ. Единият дори работи в департамент Информатика (Филип). Научавам, че щом има пари, шансовете да ме вземат са доста добри. Какво пък, да пробваме. Раазглеждам отново учебната програма и възможностите за развитие, които следват от специалността, получавам от трети места информация за департамента, която ми вдъхва все повече и повече доверие - сериозна научна дейност, добра база, лаборатории, експерименти… ентусиазирам се все повече и повече. Решавам да проверя при първа възможност на място. Преглеждам си мислено плановете за седмицата - мамка му, когато наистина “имам време”, може да се окаже късно. Чудесно, да си създадем малко време. Размествам плановете и отивам до университета същата вечер след работа. След дълго лутане из сградите, като по чудо откривам мястото, което ми трябва и като по още по-голямо чудо шефката на магистърската програма, кяото ме интересува, се оказва там. Сроковете за записване се оказват удължени, въпреки че семестъра реално е почнал. Изпуснала съм само по една лекция от всичко. След сериозен разговор, в който тя ми представя възможностите и условията, вече знам какво ще уча. Утре отивам да се запиша. Има някаква възможност да си използвам отпуската, която пазех за коледна ваканция и да си разместя работата така, че дори да ходя на лекции, получих неокончателната програма и всичко важно е събрано в понеделник и вторник следобед.

Леко притеснителният момент е, че всички лекции се водят на английски, но мисля, че ако ходя редовно, ще свикна и ще се справя. Нямам някаква степен по езика, но го ползвам свободно за лични интереси и работа и не би трябвало да ми отнеме много време, за да навляза в терминологията.

Сега ми е някакво странно. От една страна съм ентусиазирана, програмата ми харесва, когнитивната наука изучава човешките познавателни процеси - възприятие, внимание, мислене, памет, език, обучение на различни нива: - поведенческо - изпълнение (какво), когнитивно/психологически- алгоритми (как), биологично - физиологични структури. Това е интердисциплинарна наука, която използва методи и достижения от пет основни области и ги преплита - философия, информатика, лингвистика, психология и невронауки. Имам силни интереси в три от изброените, едното ми е бакалавърска специалност. Самата интердисциплинарна насоченост е изключително привлекателна за мен - не обичам да се забивам в една посока и да дълбая само в нея. От части това е причината навремето да избера информатиката - тя има приложение в много и различни области. Но това, когнитивната наука, НАИСТИНА засяга и развива различни области. При това основно такива, които представляват интерес за мен.

От друга страна ми е леко притеснено. Работа, дете, тренировки, китара, че и учене на всичкото отгоре? При това на английски, мога ли да се справя? Защо не, реално? Мисля, че се чуствам най-добре, когато гоня някакви цели. Когато имам реални и съзнателни желания за постигане. Нещо, което ми е интересно и на което мога да отдавам максимално свободното си време. Да, мога да чета интересни неща, да тренирам интересни неща, да мотая в интернет интересни неща, но всичко това е някак си.. хаотично? Безцелно? Просто някакъв път/кръстопът, който дори и да води някъде, е прекалено абстрактен. Мисля, че липсата на конкретни, задържащи вниманието ми цели и дейности доведе до голяма стпен до празнотата, която чуствах последните месеци. Дори и когато правех интересни неща, ги чуствах някак си празни, лишени от достатъчно силен смисъл в личен план. Остава да видя дали ученето ще успее да запълни тази дупка или отново чепа е квадратен Тайм уил шоу.

Каква е поуката от цялата работа? Найки!

За протокола

Отивам на море с Емко и Ангел. Ще шофирам до там и обратно, вълнувам се и се радвам по повода. Малко се притеснявам как ще изкараме с детето и какъв точно вид почивка ще е това, с него трудно се почива. Ще си търсим хотел/квартира на място, което лекичко ме притеснява, но мисля, че няма да имаме проблеми с намирането.
Утре е рождения ден на Ники, който ще празнуваме в Поморие на плажа, не успях да отида миналата година, тази няма да пропусна. Ще има падащи звезди, дано не вали.

Вчера правих нещо като спаринг със Силвия. С протектори и размяна на всякакви удари. Уж трябваше да е лайт-контакт (и верно беше лайт) ама защо имам чуството, че беше лайт, просто щото толкова си можем? Т.е. нищо не можем Аз поне. Цецо обеща да ме понаучи на туй-онуй, след като ме попреби на тренировката вечерта. За пореден път каза, че мога да разчитам на него Ще я видим тая работа Взимам си палки, ще тренирам колкото мога на морето. И с китарата ще се упражнявам, това съвсем отделно, само да си намеря китара там.. но по разкази на очевидци, има много

До тук никаква връзка с парчето горе. То просто си е готинко…

Лека седмица от мен, аз се понасям към хоризонта!

Under the moonlight

Доплува лебедът до мен. На пейката край езерото допивах самотната си биричка и му се наслаждавах. Наблюдавах как се носи в светлината на пълната луна, под моста с автобусите и сред шума от неумиращия нощем град. Той беше толкова красив, а аз се възхищавах. Възхищавах се на плавното движение, на нежната му шия и на вида величествен. Красив си. Най-красивият.
Дойде към мен. Протегна шия. Протегнах аз ръка във отговор към него. Отвори човка. Сори, няма папо. Аз искам просто да ти се порадвам. Опита пак, а резултатът същия.
Все тъй красиво се обърна и заплува във някаква си, негова посока. По лунната пътека той пое към своята си цел. Не беше моя. За “сбогом” ми помаха със опашка.
Сбогом, лебедче. Иска ми се да беше истински.

Тиволи

Мдам, днес не скучахме Паркчето е много приятно и за пореден път се убеждавам, че моделът “лунапарк” не е мръднал от времто, когато бях хлапе и се мацах със захарен памук по селските панаири. Само мащаба е… малко по-друг
Има ги светещите павильони с бързи въглехидрати в огромни количества. Има ги стрелбищата, на които можеш да спечелиш боклукчава дрънкулка, ако уцелиш нещо с крива пушка (имам си комплект фулмастри и един плюшен ключодържател, който подарих на Меган). И ги има, разбира се, въртележките.. И то какви!

Тази високата, например. Оказа се не особено страшна, но усещането, че летиш, дразни питърпановските рецептори.

 Като цяло си е тръпка, трябва да проверя колко е висока, но със сигурност гледката е зашеметяваща.

Успях да я снимам няколко пъти от различни ъгли, но това май не е много достатъчно за такъв род съоръжение.

Повозихме се и на най-старото влакче от съответния тип в света или Европа или не помня и аз. Основната тръпка при него идва предимно от притеснението, че всеки момент ще се разпадне.. Мисля, че това го качва много високо в личната ми класация за силни усещания

Въртяхме се и се сукахме на сто неща, сред които кулата (доста по-висока от тази в Софиа), някакви космонавски вътрели, които те обръщат надолу с главата и пр. Основната тръпка при този род забавления идва от конструкцията им, която включва няколко последователни окачвания, така подредени, че да има поне три независими оси, около които да може да се върти всичко останало. Имам проблеми с качването в ютуб към момента, но видео къминг соон.

И разбира се, няма как да не отдам съответната почит на Демона Краткотрайният  райд леко ме разочарова, а опашките ме отказаха от повече от две завъртания, нооооо..  I´ve been waitnig for years!
Ето и линк към всичките снимки. Малко, но от сърце