Двете вещици…

Имам много ясен спомен от детските години или по-скоро от детските години на сестра ми. Имахме една книжка - Водните дечица, синя, голям формат, с много красиви илюстрации. Предполагам, че е била на сестра ми, която е 5 години по-малка, а аз съм била вече в онази възраст, в която категорично отричаш да имаш общо с каквито и да е “детски” работи, но съвсем не искаш да си признаеш, че продължават да са ти интересни

В тази книга имаше две вещици, които ми бяха станали много любими - Дръжсесдругитетъйкакто Искашстебдаседържат, която беше млада, добра и красива и Стебщеседържаттъйкакто Тисдругитесиседържал, която беше дърта, сурова и справедлива… бахти, има ли справедливост на тоя свят и има ли хора-огледала, които дават на един човек точно това, което получават от него?

Понякога ми се иска да вярвам, че съм онова зло, което е необходимо, за да се изправи срещу останалите злин, но уви, все още ми е нисък левъла…