… чисто и подредено като вкъщи преди купон – боклукът е натикан по шкафовете, а рафтовете са празни като в соц магазин.
Наздраве!
Бахти, не вярвах, че ще стигна до там да ми трябва алкохол, за да се чуствам добре , но май помага все пак. Яко, ако бях някакво непукистко същество, дето си блее в ливадата и се радва на трева и да го доят редовно. Ама аз неее, да бъда мислещо, да го еба… къде се бутам в А-категорията? Като падаш от високо боли 
Но пък болката е ок, щом боли, значи още си жив, нали така, братя мои 
Току-що си представих, че напускам работа, тегля майна на всичко и всички и отивам да си живея в някаква планина. Или поле. Или край море. Или където и да е, където няма плох. И ми стана едно леееекона душата.
Днес гледах пак един от епизодите на Шарп. нещо много Коруиновско имаше в цялата работа, мисля, че това е песничката, която си е тананикал в строя и е станала популярна. Носи някаква есенция на тогава, когато се прибирах следобед от училище, за да чета някаква книжка и да си правя замъците. Новата ми китара също ми напомня, макар че е много по-качествена от онази, която ми висеше тогава на стената заедно с розата и маската и картата на Средната Земя. Както и онзи отвратителен розов надпис който с такава липса на вкус боцнах под герба с еднорога. Чудя се дали си пазя някъде герба? Имаше едни плочки по една пътека в парка. И зад завоя, в ляво – замък с кръгли кули, с пукнатина в зида в ляво от вратата.
Но да се върнем още по-назад, към зелените гергьовски поляни и огромните букети теменужки и иглика, събирани от братовчедите по беатрикспотъровския път между двата ниски зида и кончета в конюшната и мъничките патета, които прабаба ни показа, както и новороденото теленце. И голямата, светла и топла стая за следобеден сън в пристройката.
Има някакъв намек за ред и спокойствие дълбоко в душата ми, но е по-дълбоко заровен и от музикалния ми слух
Наздраве още веднъж. За героите, които се подстригват! Аз отивам да си тествам подаръка 
