За протокола

Отивам на море с Емко и Ангел. Ще шофирам до там и обратно, вълнувам се и се радвам по повода. Малко се притеснявам как ще изкараме с детето и какъв точно вид почивка ще е това, с него трудно се почива. Ще си търсим хотел/квартира на място, което лекичко ме притеснява, но мисля, че няма да имаме проблеми с намирането.
Утре е рождения ден на Ники, който ще празнуваме в Поморие на плажа, не успях да отида миналата година, тази няма да пропусна. Ще има падащи звезди, дано не вали.

Вчера правих нещо като спаринг със Силвия. С протектори и размяна на всякакви удари. Уж трябваше да е лайт-контакт (и верно беше лайт) ама защо имам чуството, че беше лайт, просто щото толкова си можем? Т.е. нищо не можем Аз поне. Цецо обеща да ме понаучи на туй-онуй, след като ме попреби на тренировката вечерта. За пореден път каза, че мога да разчитам на него Ще я видим тая работа Взимам си палки, ще тренирам колкото мога на морето. И с китарата ще се упражнявам, това съвсем отделно, само да си намеря китара там.. но по разкази на очевидци, има много

До тук никаква връзка с парчето горе. То просто си е готинко…

Лека седмица от мен, аз се понасям към хоризонта!

A Tale That Wasn’t Right

Helloween - A Tale That Wasn’t Right

Here I stand all alone
Have my mind turned to stone
Have my heart filled up with ice
To avoid it’s breakin’ twice

Thanx to you, my dear old friend
But you can’t help, this is the end
Of a tale that wasn’t right
I won’t have no sleep tonight

Chorus

In my heart, in my soul
I really hate to pay this toll
Should be strong, young and bold
But the only thing I feel is pain

It’s alright, we’ll stay friends
Trustin’ in my confidence
And let’s say it’s just alright
You won’t sleep alone tonight

Chorus

With my heart, with my soul
Some guys cry you bought and sold
They’ve been strong, young and bold
And they say, play this song again

Ммм, много любимо парче, изключително универсален текст. Интересно е как е написан така, че може да пасне на всякакви ситуации. Напоследък много хора ми разказват историите си и открих, че към почти всяка една несбъдната любовна история, свързана с правилни хора на грешно време и място, текстът кореспондира с небивал успех…
Сигурна съм, че и ти, дето се цъклиш пред монитора, си имаш своята приказка, която по една или друга причина не се е случила правилно. Така е в живота, приказките не се случват, няма сценарии, няма и “правилно”. Може би знаеш, а може би не, може би разбираш, а може би не, може би се надяваш и вярваш, че следващият път ще е правилно, а може би просто чоплиш семки и не ти пука… Както и да е, поздравявам те. И теб и всичките ти неправилни приказки. Всеки път, когато почустваш болка от удара с реалността и всеки път, когато умът ти е камък, а сърцето - лед, заради приятелите, които не спят сами, пусни си това парче, наплачи се като мъж (под душа), след което стани отново млад и силен и смел до следващият път, когато ще поискаш тази песен. Или няма. Ако си си научил урока.

(P.S. Важен урок - приказката е правилна, когато ТИ пишеш сценария. Можеш да размахваш ножа и да се надяваш, че ще улучиш правилнта траектория, а можеш да прецениш коя е според ситуацията и да се опиташ да я постигнеш. От което не боли по-малко, разбира се….)

Im alive

Странно, не съм писала от месец. Не като да няма какво, много неща ми се случват, все хубави. Не като да нямам време, мотая се по цял ден. Нещо просто.. не ми иде да пиша. Все едно преди съм имала някаква цел, искала съм някой да прочете какво пиша, каков си мисля, какво ми хрумва и какво ми се случва, а сега нямам такова желание.

Иначе вече съм горд шофьор и ежедневно внасям допълнително смут по софийските улици. Освен това съм с къса коса и лъжа хората, че съм мъж.

Не бях тренирала повече от месец. От жегата или от нещо друго, нямах капка желание. От няколко дни, от както захладня, ми е дошъл един бесен ентусиазъм.. кали, силови тренировки, вече трети ден, ежедневно.. да видим до кога ще е Май пак почвам да се храня нисковъглехидратно, от както вече не е ужасяваща жега, не ми става лошо и не се чуствам отпаднала. Така че спирам хлябове и пр за сега, ако почне пак да ми лошее, ще си ги върна в менюто. Но си запазвам правото за дневна порция сладичко, все пак не работя за сваляне на килца. Май трябва да си взема и колелото, че много се застоях с тая кола, аз не слизам от нея, баси!

Отпуската се очертава тежка - една седмица на море с Ангел и Емил и после една седмица в къщи или на планина, пак с тях. Ама по-вероятно да е в къщи, че покрай колата финансите не са розови. Много се притеснявам за Емко, тия дни четох разни неща за хиперактивни деца и открих, че той има всички признаци. Излиза, че ако в България хиперактивността се третираше като болестно състояние, Емил най-верояно щеше да има съответната диагноза. Подкрепям мнението, че просто става дума за по-активни и живи деца, а не за болни деца и съм твърдо против тъпкането с медикаменти при подобни случаи, но логично смятам, че на този тип деца трябва да се обръща нужното внимание и да се подхожда към тях по съответния начин - с доста повече търпение, отколкото към по-кротките им връстници. А аз търпение нямам никакво Изнервям се от контактите с детето, а това рефлектира върху него. Признавам, че далеч не съм най-милата и грижовна мама и леко ме е срам от това, но май е крайно време да се науча, че на детето му трябва преди всичко спокойно и насочващо присъствие, а не изнервена и караща се, едвам намираща време мама…. Само да събера сили…

Освен, че поднових тренировките, започнах отново да се упражнявам с китарата. Джованито дава уроците, много приятно ме изненада с познанията си. Имам туй-онуй за грокване, отделно много практика си требе, но напоследък време има по много. Стига да не се опитвам да пея, свиренето звучи почти добре

Абе с четири думи - работя над себе си. С пълна пара. Струва ми се.