Пише ми се

Не знам дали да напиша за релаксиращият тимбилдинг на Банско по-миналата седмица или за новото колело и безумно олигофренската първа травма от него. Или за релаксиращата отпуска, през която не мога да си почина, но подивявам на макс. Или за петъчното качване с колело до над Симеоново (сори, не мога по-нагоре… аз до там едвам добутах.. ще работим по върпоса ) , олигофренското порязване на собственото оръжие и последвалото приелестно спускане чак до къщи. Или може би трявба да пиша за партито и невероятно добре подправените яйца същата вечер? Или за внезапното решение да отида на Таласъмия на следващия ден. И невероятно приятното изкарване там, включващо размазващата викторина, цапането в басейна, градушка със зърна по два санта, спасеното от нея чеверме, тренировката с Мотус, запознанството с куп хора и жегавото пукане на гума на прибиране?

Ба ли го, мога и за днешната разходка и тренировка да разкажа, на която някакви младежи бегло се приближиха и ни питаха какво тренираме и къде могат да тренират и те? Видели мечове момчетата, четат книжки, слушат музика, млади ентусиасти, ех, детство мое, радвам се на таквиа деца Или за новата прическа?

Изкушавам се да разкажа за предстоящото ми утре пътуване до Варна, планирано като няколко дневно безпризорно хайманосване по черноморието, предстоящо да приключи с концерт в Каварна и Джулай наКамен бряг…. ноооо.. нямааааа

Не искам да разказвам за всичко това, прекрасно е, ново е, чудно и невероятно е, ноооо… си е мое Няма смисъл да го разказвам, просто го изживявам

Stamina

Вчера и онази ден ходих да тренирам при Гальо. Ръцете са ми в синки и мазоли, имам мускулна треска, боли ме всичко, но.. се чуствам добре. Не съм във форма, ама никак. Главата ме цепи, трудно спя, нямам сили за почти нищо, но въпреки това почти издържах двете тренировки (то едната беше съвсем лека). Мисля да продължавам с тренировките и натоварването, имам много да наваксвам, много се бях разплула последните месеци. Особенно откъм стамина, липсва ми издръжливост, галвата ме цепи, отпаднала съм.. ама опитът от последните седмици показа, че лежането не помага, така че минавам на нова стратегия - колкото по-изморена се чуствам, толквао повече тренировки По едно време имах идея да ходя пак на фтнес, но се отказах. Ок, мускулите са си мускули, но като не са научени да правят нещо различно от вдигане на тежко… не ми трябват Пък нямам на къде да отслабвам повече, чак ме хваща страх вече като се видя в огледалото.

Онзи ден бяхме на Танко в магазина и той като се изцепи типично в негов стил: “Марияно маааа, къде ти е гъза мааа?” Аз - “Какво ми е на гъза?” Той - “Ми няма го!”… мняк, трябва да пълня с мускули…. чудех се дали да не взема пак колело, ама предвид колата и китарата, много ще ми дойдат разходите, ще компенсирам с друго.

Като казах Танко, взехме най-накрая чеповете… ъъъ така де, саповете. Дадохме ги на Ясен(миси, Яска!) и живот и здраве ще тренираме след месец с нови мечове. До тогава ще ползваме двете дървета, които Миро Скритата Лимонка е издялал, евала на него! Нямам търпение да развъртя меча

Вчера бях на гости на баща ми и посвирихме малко. Другата седмица може би вече ще имам китара, бащата обеща да свирим заедно понякога. Възмути се от бедната ми музикална култура, аз на свой ред го насолих, че не ме е научил когато му е било времето Мисля да прибавя към мазолите от палките, мазоли от струните.

Заведохме Емил на кино - Карибски пирати 3. Филмът беше изненадващо забавен. След като почти успях да заспя на двойката, на този умрях от смях. Не, филмът не е хубав. Глупав е, абсурден и толкова ненормално заплетен и нелогичен, че сигурно три екипа са се занимавали няколко месеца за постигнае на този ефект. Но пък се оказа изключително забавен. Смях се от сърце както на умишените шеги, така и на купищата глупости, сътворени от гореспоменатите екипи

Тази вечер - на концерт… мммм….