Wild days

Изкарах тежка седмица. Ама наистина тежка. И не заради работата, о, в никакъв случай, братя мои. Последната командировка беше толкова лека откъм работа, че се чуствах като на почивка през повечето време.. направо една голяма отпуска си направих. Първата седмица изкарах основно в сън по времето, през което не бях на работа - т.е. всички дни освен три. В квартирата е красота и спокойствие - като селска къщичка е, а Копенхаген си е спокоен град, ако не си затрувапн с работа е прекрасно място за почивка. Малко скука беше, бях съвсем самичка, но многото сън компенсира, а и служебния телефон ми даде възможност да се чуя с доста народ и да не се чуствам чак толкова откъсната от света. Както писах и в предния пост - много телевизия, минимална употреба на компютър и нет. Не съм се чуствала така от кратките си и редки посещения на село някога си.

Втората седмица.. ох.. Не че е кой знае какво, но за мен е много. Не съм от хората, които не се прибират по цели нощи редовно и нямам необходимият тренинг за нощни турнета по заведения, но няколко поредни нощи изкарах по кръчми и дискотеки из Копенхаген и мога да кажа само, че съм очарована. От една страна е малко тъпо, че открих тоя му аспект чак на края, но от друга ако не беше краят, сигурно нямаше да ме впечатли толкова.

Тук е моментът да споделя невероятно доброто впечатление, което ми направи датската дискотека. Като цяло не обичам да се завирам по задушнии претъпкани места и малко скептично подходих към идеята, ама викам си, като за последно, какво пък толквоа. Ами не, братя мои,”задушно и претъпкано”, че и “снобско” може и да вАжат в София, но не и в Копенхаген. Просторно, перфектно вентилирано и пълно с хора, които са отишли не за да си покажа гъзарията, а за да се забавляват, са много по-точни класификации. Ако пак отида там някой ден, няма да пропусна да повторя! Толкова леко и приятно и неангажиращо и с кеф не съм танцувала никога през живота си!

Ако добавим към изживяването предшестващата го дегустация с разяснения на белгийска бира, която си заслужава цял отделен пост, който най-вероятно никога няма да напиша, доста мизерно организираният тиймбилдинг със сурово месо и риба и караоке на датски и скучни танци във фоайе с вид на соц-ресторант, не знам дали ще се получи пълна картинка. Мисля, че може поне леко да се приближа, ако спомена за прибирането край езерата в три сутринта, което нямаше да е кой знае колко впечатляващ факт, ако не уточня, че по това време се развиделяваше и небето над хоризонта беше приятно бледосиньо.

После имаше едно летене със самолети, едни чудесии. И замаяно, сънено съзерцаване на облаци. И приятна изненада в София - неочаквани посрещачи с камера и шампанско на летището! Два часа за бърз душ и релакс и после тур по скоростно допиване на алкохол останал от бал. Като прибавим и каране на колело из Дружба в един през нощта, картинката е пълна.

Днес спах цял ден на почивки - един път излизах да обядвам с СС и един път - да вечерям с Джовани. Сега се чудя дали да гледам Рим или Мечо Ръкспин и ми е едно летаргично, заспало и полу-изморено. Чуствам се много младежки и … ъмм.. добре де, тийнейджърски. Все едно последната седмица съм била на бал, ама истински. С всичкото денонощно дивеене, ходене насам-натам, мотане по кръчми като развързан… И от утре вече (пак) съм голям човек. След едно денонощие сън, разбира се