Тиволи

Мдам, днес не скучахме Паркчето е много приятно и за пореден път се убеждавам, че моделът “лунапарк” не е мръднал от времто, когато бях хлапе и се мацах със захарен памук по селските панаири. Само мащаба е… малко по-друг
Има ги светещите павильони с бързи въглехидрати в огромни количества. Има ги стрелбищата, на които можеш да спечелиш боклукчава дрънкулка, ако уцелиш нещо с крива пушка (имам си комплект фулмастри и един плюшен ключодържател, който подарих на Меган). И ги има, разбира се, въртележките.. И то какви!

Тази високата, например. Оказа се не особено страшна, но усещането, че летиш, дразни питърпановските рецептори.

 Като цяло си е тръпка, трябва да проверя колко е висока, но със сигурност гледката е зашеметяваща.

Успях да я снимам няколко пъти от различни ъгли, но това май не е много достатъчно за такъв род съоръжение.

Повозихме се и на най-старото влакче от съответния тип в света или Европа или не помня и аз. Основната тръпка при него идва предимно от притеснението, че всеки момент ще се разпадне.. Мисля, че това го качва много високо в личната ми класация за силни усещания

Въртяхме се и се сукахме на сто неща, сред които кулата (доста по-висока от тази в Софиа), някакви космонавски вътрели, които те обръщат надолу с главата и пр. Основната тръпка при този род забавления идва от конструкцията им, която включва няколко последователни окачвания, така подредени, че да има поне три независими оси, около които да може да се върти всичко останало. Имам проблеми с качването в ютуб към момента, но видео къминг соон.

И разбира се, няма как да не отдам съответната почит на Демона Краткотрайният  райд леко ме разочарова, а опашките ме отказаха от повече от две завъртания, нооооо..  I´ve been waitnig for years!
Ето и линк към всичките снимки. Малко, но от сърце