Lettermail spam blocking ;-)

That came on the corporative mail to inform all the non-danish employees how to block their lettermail spam. Sounds cool at first look:

“If you feel an overload of junk mail in your snail mail letterbox at your apartment, then go to your local postoffice and ask to be registrered as a “Advertisements - no thank you” person. You need to bring your passport and be sure of your exact address!

In Danish its called “Reklamer nej tak”. You get a red sticker for your letterbox and then you shouldn’t receive any mail not specifically addressed to you - so you wont get loads of free newspapers, advertisements and such.”

Buuuttt.. here what came next:

“The red sticker mentioned ealier is for junk mail. There is another one for free newspapers - a green one. The green is not an official one - it’s from a consumer organisation called TÆNK - (think!) and you can buy it from them. 10 stickers cost 30 DKK so maybe you guys can share… http://www.taenk.dk/index.php?sid=1&cid=6707&1154623392

However not all of the free newspapers respect it. Some of the papers (Centrum Aften, dato og 24timer) have joined in making a website to “unsubscribe” -www.afmeldavisen.dk. Nyhedsavisen respects the green sticker.”

No comment

Attention span

Днес, докато разлиствах блогове, от Вальо Аризонски научих ново за мен понятие. Attention span.

Проблемът. Точно това е! Моят проблем де. Един от многото. Изключително нисък аttention span. Не мога да се съсредоточавам върху книги, трудно ми е дори да доглеждам филми. Напоследък се упражнявам упорито и върху двете, но няма много напредък . Естествено, не е само това. Не успявам да се съсредоточа достатъчно добре и дълго върху работата си. Когато се опитвам да тренирам нещо, дори и интересно, не успявам да си задържа вниманието и резултатът е никакъв. Дори с дейности, които са ми интересни, срещам трудности, няколко минути работа и после му губя нишката. Мисля, че дългото висене пред компа има пръст в тая работа

Та. Как да си кача аttention span- а за определени дейности? Съвети приемам всякакви, пък кои ще послушам…

Копенхагенската роза

След като последните няколко дни живях сред вой на сирени и шум от хеликоптери, снощи станах свидетел на съвсем различна сцена. Вечерта излязох да се поразходя малко в мъглата край канала и за пореден път се натресох на патрулки. Този път май не търчаха да търсят размирници, а затваряха района за коли. WTF?
Скоро всичко си дойде на мястото - викове, приближаваща се по улицата почти организирана тълпа.. яснооо, организиран протест. Загледах се с интерес. Щяха да минат точно край мен. Отпред ги водеше полиция, край тях се редяха стени от куки, зад тях светкаха бронирани коли.. идилия!
Когато предната редица ме отмина, останах потресена. Деца! Ама тоя път съвсем истински. Средна възраст - 14? Основно девойки…. Мъжката и пълнолетна част май вече е зад решетките. 500 ареста не са шега работа. Носеха цветя и не изглеждаха като да имат намерение да мятат нещо по някого. Докато гледах зяпнала, едно девойче ми връчи розичка. Попитах я какво скандират, защото, както обикновенно, нищо не отбирах. “Мир, цветя, но стормс”, отговори ми тя. “Дис ис пийсфул”. Аха! Интересно, някои носеха черни знамена с черепи и кости. Дица
Взех си прилежно розичката (увита с мирен памфлет, който не успях да разчета, но имаше сърчице на него)  и тръгнах със шествието, за да си потърся още инфо. Стана ми смешно, когато минахме край следващата пресечка. Беше запречена от колона куки с каски и щитове. Много страшно изглеждащи. И много като количество. Изобщо навсякъде наобикаляха много от тях. И то за да контролират мирен протест на 14 годишни девойчета, които размахват цветя.. Явно имаха горчив опит от последните дни.

Оглеждах се. Имаше и по-големи, но не много, възрастните хора бяха единици. Доста хора бяха с велосипеди и скейтове. Имаше и една майка с количка и деца. Момченцата бяха основно с метълски и анархистки суичъри, пиърсинг и татута, но носеха цветя и крещаха “Мир”. Две девойки с много хипарски вид, развяваха знаме с череп и кости. И журналистите не бяха никак малко. Май 90% от възрастните бяха журналисти

И така с мирни скандирания и развети цветя, колоната стигна до заветното място. Най-накрая я видях тази къща. Ще я снимам при първа възможност на дневна светлина. Пред нея има голям празен парцел, на който хлапетата си запалиха огън, проведоха си речите и скандиранията и си отвориха бутилките с кой каквото си донесъл. Помотах се, наобиколих ги, имаш много хора. Включително съвсем малки деца с родители. Или родители с малки деца. И камери и апарати, разбира се.

Накая се престраших и си харесах едно девойче, което видя розичката в ръката ми, усмихна се и вдигна за поздрав собственото си лаленце. Размахах розичката в отговор. Би уан ъф дем. Тъй, доверието спечелено, сега да минем към работната част.
Заговорих я на английски. Попитах я за какво е цялата работа. Знаех официалните версии, но се направих на ударена, исках да видя нещата през нейните очи. “Правим мирен протест, каза ми тя. Тази къща беше дадена преди години от държавата на младите хора като подарък. Шест години след това държавата я продаде на християнска секта и ние сме много разочаровани, че след като са ни я подарили, ни я взимат. И протестираме мирно.” Попитах я за какво са използвали младите хора къщата. “Изкуство, музика, култура” беше отговорът. Казах й колко ми е странно това, че преди няколко дни съм видяла хора, които горят разни неща по улиците, а днес виждам хора, които протестират мирно и махат с цветя. “Така е, каза тя, може би сега вече е мирно, защото големите тробълджии са в затвора. (500 ареста, споменах ли?) Малко ме беше страх да дойда днес тук, защото преди няколко дни бях с хората, които палеха барикадите. Но ето, че всичко е наред и ще се борим за нашето място до последно.” Взаимно се съгласихме, че това(небрежно махване с ръка наоколо) е по-добрият начин и до там с разговорите ми с датски анархично-хипарски настроени девойки.

Но определено случката ме накара да се замисля. На първо място “Изкуствно и музика” извикват в съзнанието ми асоциации със секс и дрога, а “култура” някак си неизбежно ме води към “политическа пропаганда”. Интересно е, кой, защо и как има интерес да насъсква буйни младежи към палежи и мятане на бутилки? И кой, как и защо насърчава усилено търсещите кауза, за която да се закрепят тийнейджъри да продължават да протестират за нещо, което на пръв поглед изглежда легално, но на втори при определено осветление може да мине за неморално. Толкова ли няма сгради в тоя Копенхаген? Ясно, че тази си има определен емоционален заряд, но очевидно има по-дълбоки причини да бъде продадена и събиращите се в нея - изкарани с полиция от обикновенни незаинтересовани рандъм действия.
Кофти ми е за децата. Те усилено търсят нещо, в което да повярват. И си вярват. И тези, които си избиват пуберскат агресия с мятане на бутилки и тези, които размахват цветя по улиците. Вярват в нещо… жалко, че и те не знаят в какво…

Мъхъм.

Копенхаген - от мястото на събитието.

Отлагах този пост няколко дни, от една страна заради кофти клавиатура, от друга заради собствената си неспособност да проумея съвсем нещата, на които станах свидетел. Какво пък, ще пиша пък дали ще се получи… каквото-такова.

В четвъртък, на прибиране от работа, автобусът изненадващо се отклони от обичайния си маршрут и заби към съседния квартал. Поогледахме се - сини лампи бляскат. Нещо се е случило? Митинг? Задръстване, нещо необичайно за града. В далечината по булеварда, по който трябваше да минем - огън! Пожар?
Смътно си спомних нещо, прочетено същия ден в нет-а, за накаква къща, някакви протести. Споделих с колегите и те си спомниха за какво иде реч, къща, близо до хотела ми. Дадена от общината на някого си и после продадена на друг.

На първата възможна спирка слязохме и си тръгнахме пеша, с надеждата да не изпуснем купона. Е, не го изпуснахме. Гореше барикада, запречваща булеварда. Куките бяха наобиколили с бронирани коли, но си седяха в тях. Някакви анархично настроени хлапета крещят и мятат разни неща. А куките си седят в колите и ги гледат. Наоколо - фраш от журналисти, всичките - с голеееми фотоапарати.
Какво пък, ще позяпаме, ще се позабавляваме. Продължихме си по назначение - арабско ресторантче на същата улица. Вътре диунерчета, пици (много добри!), фелафелчета…. и огромно количество хора. Как да е, намерихме маса, поръчахме и заехме клиучови позиции с изглед към улицата.
Датските метълчета-пънк-анархистчета се забавляваха като натрупваха барикади по улиците и ги палеха. Датската полиция се забавляваше като докарваше нови и нови бронирани коли и ги разгонваше. На този етап самите куки си стояха по колите, само псуваха нещо на датски по мегафоните.
Докато хапвахме и кометирахме детския ентусиазъм и това, че като ти е всичко много наредено, се чудиш на къде да си избиеш тийнейджърските пубертетски агресии, навън стана още по-интересно.

Гърмежи, пиратки, бомбички. Един силен тъндър… молотов? Колите писукат, анархистчетата крещят, барикадите горят.. Журналистите се вълнуват, ходят, снимат. Няколко пъти отваряха и затваряха вратите на ресторантчето, отвън имаше пушеци, крясъци.. Но без сблъсъци. Датската полиция не бие, забранено й е. На практика нямаха какво да направят, освен да си стоят по колите. Мдам, в България след всеки по-сериозен мач се лее повече кръв, отколкото при най-грубите датски безредици. Такива са си датчаните, подредени, даже и безредиците не са им като хората
Направи ми впечатление, че обикновенните хора си минаваха необезпокоявани. Ние, например. И всякакви други, непритеснили се да минат през размирния квартал. С колелета, детски колички или просто пеша, хората си минаваха, позяпваха, ако имат зяпаческа жилка или отминаваха, ако нямат и си продължаваха по пътя, необепокоявани.
Дааа, определено са им културни безредиците, не ми направи впечатления някой да се страхува от нещо.
Накрая ченгетата си намериха начина, явно много са им дошли в един момент до гуша хлапаците и в поредната бронирана кола, която премина по улицата, всички бяха с противогази. Хората от заведението успяха да затворят вратата на време, но въпреки това на Мари й се насълзиха малко очите, а на мен ми потече носа. В този момент малко се притесних. Клаустрофобийката ме налега, но бързо ми мина.
Тъкмо си бяхме изпапали папането и газът навън се беше поразнесъл. Интересно, журналистите не се отказваха, видях някакъв тип с един от големите(апарати), екипиран с противогаз. Това му се вика да си подготвен за всичко

Тръгнахме първо към квартирата на Иван и Мари, защото исках да се обадя по телефона. Когато след това си тръгнах към хотела, ме чакаше изненада - районът беше отцепен от вечните куки - не ме пуснаха да си ида в хотела, трябваше да изчакам да се успокои. А по улиците горяха някакви барикади, споменах ли? И се виеше дим. А някакви хлапета се събираха на групи и пийваха и псуваха на датски. Помотах се, заобиколих и като се върнах от другата страна, куките се бяха разнесли. Тогава видях и единствената линейка, откара някаква жена, може би пострадала от бомбичка?

Прибрах си се, по улиците всичко беше мес. Разхвърляни вестници, колела, пепелища. В хотела - спокойничко, качих се на нет-а да се чуя с този-онзи и открих, че от прозореца на гест-офиса се вижда именно метежната улица. Тъкмо реших, че на оркчетата им е дошъл вечерния час и са си отишли в къщи, когато отново надойдоха на улицата. Идват, насмитат всичко, което намират по улицата (основно колела, тук са разхвърляни навсякъде), трупат ги, поливат ги с бензин. АХА да ги запалят и налитат три коли куки с пуснати сирени, наизскачат ония ми ти ченгета. Дицата метат по колите каквото им дойде, бяха си приготвили павета, бутилки, боя. Сега стана боят, викам си, в малките улички, без зяпачи, дори и копенхагенската полиция няма да удържи на изкушението.. Да, ама не. Децата бягат, куките ги гонят малко и се връщат да разтурят барикадата. След това се мятат на колите и отпрашват към някоя друга размирна точка. Хлапетата се връщат, сцената се повтаря. Ен пъти.

На сутринта снимах улиците. Като се прибера ще кача снимки. Разбити витрини, овъглени велосипеди, пепелища по улиците, разхвърялни и обърнати кофи. Вестници навсякъде. Крап.

Вечерта докато си седях пред компа и предавах клиуки на живо на един приятел, той ме попита “Защо не отидеш да метнеш и ти някое паве, да избиеш малко агресия?” Дъъъъ….. Как ставали нещата. Защо анархистчета мятат павета по полицията? Защото вярват, че неправомерно са им взели къщата, в която са се събирали да се напиват или защото в пубертета ти се иска да крещиш и да биеш?
Защото, както ще разкажа и в следващия пост, има много начини да се одере един заек, в случая да се спечели обратно една къща. Дори ако си датско хипи-пубертетче с идеали. Т.е. Особенно тогава.