В релси

Мисля, че най-накрая отново влизам в релси. Нещата се подреждат, влизат в обичайното си русло. Дали е заради новият вид на дома ми или заради особения чар на сезона, но се чуствам невероятно в ред за пръв път от година насам. Знам коя съм и за какво се боря, обичайното ми объркано и нездраво състояние от последната една година все едно никога не го е имало..

В къщи е кротко и спокойно, детето е голямо и все по-слънчево и животът вече не е кълбо от нерви. Приятно ми е споделям домашния уют със семейството, да се мотам, да чистя, да готвя, да играя на компа, да си чета свита на кравай в леглото по нощите и да се препичам на слабите лъчи на ноемврийското слънце в следобедите.

Мисля, че отново съм в Амбър - домът на реда, а хаосът в глaвата ми отново е под контрола на еднорога.

Последната една година мина по-бързо отколкото можех да предположа. Беше хубава. Много хубава. И въпреки голямата доза негативни емоции, които се пръкнаха незнайно как в моя мрачен и разбъркан разум, годината беше наситена и с много положителни емоции. Въпреки всичко беше полезен и приятен период от живота ми, даде ми храна за размисъл. Изкарах този период в пълна разцентровка, лашкайки се между настроенията, без да мога да намеря точката на баланс, но мисля, че вече всичко е в пълен синхрон
Важното е, че месецът е приятен, че се събудих в 10, че пих кафе в новата кухня с любимото куче, че снощи гледахме филм, а днес си направихме горещ шоколад с коняк. Важното е, че с детето си направихме палачинки със сладко от диви ягоди и че днес когато бях в кисело настроение се видях с приятели и денят ми светна Важното е, че се разходих из базарите и си харесах разни парцалки, които едва ли ще си купя, но ми беше приятно да разгледам. Както ми стана и приятно да си спомня, че имам приятели, които са готови да ми услужат с пари по всяко време. Не че е било необходимо, но жестът е важен и ме стопли Важното е, че ще ходим да се пързаляме с кънки със сестрата, а братчедката ще дойде с детето на гости утре. С Деси и Дидо ядохме бисквитена торта, а с Яската ще пием медовина. Курсът по културология надминава очакванията ми, а родитеският ще започне скоро. Имам приятна книжка за дочитане и още няколко наредени за опашката…

Мисля, че светът е едно хубаво място… Стига да знаеш какво искаш.

Полянката в края на пътя

Вчера вечерта научих за смъртта на един приятел. Не точно близък, контактите ни бяха доста редки и епизодични, но достатъчно, за да не го чуствам като обикновен познат. Човек, който ми беше откровено симпатичен, въпреки че не бях съгласна с повечето неща, които пишеш по форумите дъртият му Магесник…

На сватбата ми подари една кучешка каиша, от тези, разтегателните, с надпис: “Срещу блондинки” и “Ама отпускай по малко де!”, а на мъжото подари едно портфейлче за фонд “И аз съм човек” . Мисля, че винаги ще го запомня не с пиперливия му форумен език (той много обичаше да се заяжда, но винаги го правеше незлобливо, по-скоро за да разбуни духовете, да провокира), а точно с тези два подаръка - хем шегаджийски, хем провокативни, хем на място - съвсем в негов стил

Веднъж, когато детето ми беше болно, а лекарката никаква я нямаше, той ми препоръча малко билки на бележки, закрепихме положението докато намерим лекарката…

Вчера, като разбрах и все едно ме цапардосаха с мокър парцал. Но днес се замислих. Не е ли тъгата ни по мъртвите просто проява на нашия собствен страх от смъртта? След него ще остане голяма празнина, но животът продължава. Спомних си тези две случки и си мисля, че щом ги помня, значи не е живял напразно. Щом в моят живот е оставил малка, но запомняща се следа, колко ли такива е оставил в животите на толкова много други хора?
Всъщност човек е жив докато има кой да си спомня за него.

Почивай в мир, Мето!

Princess who was thousands

Когато отвориш очи, а слънчевият лъч, който се провира между завесите, гали нослето ти по добрия стар леко сънен начин и мисълта ти още плува и блуждае сред все още яркия сън, от който току-що си изплувал, осъзнаването, че сънят е нереален, идва бавно. Първо не искаш да се будиш, топло ти е, уютно ти е в съня. Меко и приятно, незаменимо. После съзнанието ти бавно изплува, печелиш контрол над случващото се и то от сън преминава в обикновенно фантазиране. Лека-полека се осъзнаваш и разбираш, че те са само едни карти за игра…

Хубво е. Преди да се събудиш. И съзнанието ти да изплува, след цяла вечност, както ти се струва. Будилникът звъни. Прозорецът е затворен. Пътят към Амбър е скрит. В гардероба има само дрехи. Залязва славата на кралство Логрия. Кулата рухва сред поле от рози…Също като пощата в Бруклин - от тук не можеш да отидеш там… Разкошно е, но тъй далечно, тъй недействиетлно, толкова далеч от твоя свят…

Остават ти само картите…

Синя шир и вихри бесни, ний не губихме кураж..

…гръб до гръб двамина с тебе, бихме се с цял екипаж…

Най-накрая снимките от пиратския ЛАРП!

С дъх на ром и морски вълни, с цвят на зарево от опожарени кораби и заровено злато, сред звън на шпаги, оттек от топовен залп, потъмнялата карта в ръкава, ножа между зъбите, НА АБОРДАЖ!

Пея си :-)

В неделя ходих у Ники, за да му помогна да си припомни опашките и стековете и покрай другото набарах една китарка у тях. Не съм дрънчала от години, а дори когато го правех редовно, хич даже не го правех добре, но май ми липсва… Китарата на баща ми, която използвах в ранна тинейджърска възраст вече е потрошена тотално от моя собствен наследник, а друга нямам…

От два дни не мога да спра да слушам песничката, която намерих в блога на Плевела и не мога да спра да си я тананикам. Интересното е, че оригиналното парче, онуй за американския пай, ич не ми е сред любимите, но текстът на това е убийствен. Очевидно не е новост, но аз сега го “откривам”. И си мислех, че ако си имах китарка, щях да си го дрънча в къщи.

Един от най-приятните ми детски спомени е как баща ми се прибира изморен от работа и взима китарата. Свиреше предимно някакви кънтри парчета и никога не знаеше текстовете, винаги или ги пееше грешно или ги тананикаше, но това никога не ми е пречило. Всички се събирахме и си пеехме, със сестрата подскачахме по хлапашки и “танцувахме”. Сигурно е било баси злето изпълнението ни гледано отстрани, но на нас ни беше много гот. Много разтоварващо и приятно.

Мисля да си намеря иднъ кухаркъ. Ще си пея само в къщи тйно, да не взмее някой да получи уртикария, но ще си пея Ша си дрънча и ша си разтоварвам. Само трябва да намеря начин да я опазя от наследника

Night Walks

Когато луната огрява толкова стар и красив град, какъвто е Прага, а топлият вятър те удря в лицето и носи миризмата на река и есен, не ти остава нищо друго, освен да се наслаждаваш на изкуството на момчетата, които въртят запалани вериги в нощта под ритмичния съпровод на там-тама и струнния дует в съседство… Когато обиколиш малките улички и тунелчета, опиташ най-божествения сладолед на света и изкачиш широките стъпала към двореца под лунната светлина, когато си пленен от магията на астрономическия часовник и слушаш китариста, седнал под моста, след като си обърнал две бири с пушено свинско и домашна наденица в подземното кръчме… си мислиш, че някои неща в живота са прекалено красиви за сам човек…

You are nothing but a pack of cards…

Wake up, Alice! Life goes on!

Czech LARP fighting

Блях, какво лежане му ударих този уикенд! Навън студ и дъжд, аз с температура, в събота прочетох Сумрачен патрул, а в неделя - Чудовищна команда С ДНД бележка на вратата и няколко редки прескачания до ресторанта долу за речардж. Но пък сега съм на 6

Вчера следобед беше Голямото Излизане. Ходих да видя на чехите ЛАРП тренировката. Ми.. не беше зле. Хареса ми. Много фехтовално го дават, но в случая май е най-добре така. Имаха три съвсем пресни-новенички хлапета - 13-14 годишни - и им предаваха някакви основи. финтове и пр. Не ми хареса само стойката, която им показваха - много ЛОШ и нестабилен вариант на и без това нестабилния фехтовален ан гард. С краката на една линия и всичко. Това как да е, но за чии дявол ги караха да правят КРЪСТОСАНИ крачки? Биха били перфектни, ако стойката беше малко по-стабилна и краката не бяха на една линия, нооо..
Играхме някаква игра - теглиш си от торбата листчета с раси, заклинания, умения и пр и после се раделяме на отбори - всеки с изтеглените си характеристики и БОЙ! Ако имаш повече от един удар, каваш, докато удряш, броиш си колко са ти ударили на теб (имаш 15-20 живота), такива работи. Интересно беше, но малко се обърках, те си говореха на чешки през цялото време и добре, че беше Таренор да ми каза от време на време кога какво се прави. По време на играта влязох в байнд на един (”чешкият Ники”, както си го нарекох мислено), но той ми направи забележка, че това било прекалено агресивно и че не искал да ме нарани (wtf?)
После си говорих с един от по-адванснатите им и го питах за байнд, захвати и пр. Мне, контакт-файтинга бил много непозволен, опасен и пр. Е, с техните тежки мечове, може и да има смисъл, не знам, но в такъв случай проблемът с нестабилната стойка отпада, на тях не им трябва стабилност, те се фехтуват Живи и здрави! Много ми хареса как странно ме изгледа пича, когато той ми заобяснява колко било важно да можеш да се биеш добре във войната и аз отбелязах, че всъщност важното във войната е да можеш да убиваш добре. Май не му стигна до мозъчето, но той си е рус, какво да го правиш
После те си тренираха някаква бойна формация, снимах няколко нискокачествени филмчета, като се прибера ще ги пусна. Стрелях с лъка на една мацка, пробвах някаква “бойна секира”, абе забавлявах се с две думи.
После се оказа, че чехите по нищо не се отличават от нас, защото най-важното нещо от тренировакат им е… ходенето на кръчма след това Ударихме го на пиене и лаф-моабет, почват все повече да ми харесват, размених няколко мейла и кЮ-та. Питха ме дали имам 18 :-/

Ще намеря време тая седмица да отскоча до ЛАРП шопа, че съм обещала медовина на Яската и някакъв ЛАРП аксесоар на Ники И май това ще ми е последната среща с туземците… засега

Студ и обслужване.

Много студ настана тия дни тук. Вятър и студ. Нищо, нося си дебелите дрехи Мисля да си купя някоя хубава шапка тия дни, гъзарска такава, фръцкава, като онази, която загубих някъде миналата година.

Вчера ме шашна един индивид в стола на сградата. На обед си поръчваме с колегите котлети. Столът си е баш стол - редиш се на опашка, минавайки покрай аденето си избираш и взимаш. Ние обаче решихме да поръчаме котлети, за коiто трябва малко време за приготвянето и ги носят на масата директно. И седим и чакаме, на колегите им донесоха, на мен - йок. Изядох салатата и отидох да питам какво става с котлета ми. Сервирьорът се хвана за главата и заобяснява нещо на чешки. Веднага ми достави котлет, в комбинация с пастичка (сметанова) и сто пъти ми се извини. Какот каза проджект мениджъра ми - “Ако знаехме, че за забравен котлет дават пастичка, да ги караме да ги забравят по-често”
Аз не ядях такива пастички дори по времето, когато свободно си хапвах въглехидрати, но пусто, не обичам да хвърлям храна, прежалих се за едната паста Балансирах си с оскъдна вечеря после

Сутрин си тренирам разни работи в стаята в хотела, доста по-обширна е от предишната, има бая място. Мъничко по-мизерна е, но аз не съм претенциозна. А и закусата в хотела е също толкова добра, колкото и в предишния - яйца и йогурт в големи количества, гледай кой ще е божественото тяло после Правя опити да не вечерям. Не е особенно трудно, предвид, че за вечеря се налага да излизам в тоя студ, а и пари отиват по тоя повод

Чудя се до къде е стигнал Ники с подготовката за теста. Много ми се иска да го изкара, много малко му трябва, основно майндсет, самият материал не е труден, а и Силвия ще помага колкото може. Аз за нея не че не съм се притеснявала за теста, но тя си има нагласата и ми беше ясно, че ще го направи. Много ми е криво, че съм далече и не мога и аз да се вклЮча качествено в подготовката. Стискам палци на Ники и Лора за всичко, за което има да се стискат палци тия дни

Имаме си нов хладилник в къщи. И нов паркет. А скоро, надявам се и нова кухня. Баси, как ми се иска да се прибера и всичко да е готово. Знам, че в книгите това никога не се случва, прекалено нереалистично е. Но, както казва Роланд, в живота това се случва постоянно

Емко ще изкара два дни само с тати, както научавам Е, да им е честито, трябва по-често да се случват такива неща. Да видиш после, Куче, как ще пъди мен от стаята, за да е с теб само Тъй де, не може цял живот до полата на мама, не е здравословно. Ни за него, ни за мама Трябва да отскоча за релси за влакчето.

Баси, аз бетер на дневник го обърнах. Е, уотевър, мой си е
Ах, да не забравя. По повод тениските, не че някой ми иска мнението, а и не че моето мнение има значение, предвид обстоятелствата, но първото предложение ми се струва най-подходящо - много леко и стилизирано, идеално за тениска. Дори и да не е конкретно тази картинка,препоръката ми е да е в този стил, а не тия тромави дебелаци от другите картинки. Не че са лоши, но не ми изглеждат гот за тениска.